Don't play with me

Глава 3

Колата спря пред хотел "Джърси Плаза". Пръв слезе Чонгкук от шофьорското място. Двамата с Кристин огледаха фасадата на хотела и се заизкачваха по стълбите. На рецепцията ги посрещна младо момиче, което ги поздрави. Кристин ѝ зададе въпрос:

- Добър ден! Ние сме инспектор Бейл и лейтенант Чон от 18-ти участък! Може ли да говорим със собственика?- показвайки значката си.
- Да разбира се. Сега ще се свържа с него.

Докато тя говореше по телефона, двамата полицаи се озъртаха наоколо.

- Моля заповядайте в залата за конференции. Господин Стюърт сега ще слезе.- каза рецепционистката.

Собственикът се появи, подаде ръка на двамата униформени и каза:

- С какво мога да Ви бъда полезен?
- Една от вашите бивши служителки беше намерена мъртва.- Чон съобщи тази новина като показа снимката на жертвата.
- Името ѝ е Елизабет Грейс.- добави Кристин.
- О Боже! Не очаквах затова да ме търсите. Тя напусна миналия месец по семейни причини.
- Бихме искали да разговаряме с една друга ваша служителка - Кейт Милс.- помоли инспектора.
- Разбрахме, че двете са били много близки.- каза Чон.

                                                    ***

В стаята влезна красиво момиче със светло кестенява коса и зелени очи. Носеше униформа на камериерка и изглеждаше доста притеснена. Тя седна на един от столовете и се представи:

- Здравейте, аз съм Кейт Милс. Разбрах, че сте ме търсили?!
- Познавате ли я?- като Чонгкук отново показа снимката.
- Да, това е Лиз. Да не и се е случило нещо?
- Да, снощи е открита мъртва близо до един бар.- съобщи Кристин.
- О не, това не може да е истина! Как така? Кой би ѝ сторил подобно нещо?- Кейт започна да плаче като зарови лице в ръцете си.
- Откога се познавате?- попита лейтенанта.
- Работехме заедно 2 години преди тя да напусне.
- Знаехте ли нещо за любовния и живот? Имала ли е приятел?- попита инспектора.
- До колкото знам нямаше, но ми сподели, че е влюбена в психиатъра си.
- Господин Ким Техьонг ли?
- Да точно така.
- Знаете ли защо е посещавала психиатър?
- Преди да напусне ми каза, че е преживяла тежък момент, но не сподели какъв точно.
- Къде бяхте между 21:30 и 23:30 вечерта?
- Бях си вкъщи и си бях легнала.
- Има ли кой да го потвърди?- попита Чон.
- Не, живея сама. Нима подозирате, че аз съм я убила?
- Просто си вършим работата. Наш дълг е да открием убиеца на приятелката ви!- отвърна инспектор Бейл.- Имала ли е врагове?
- Напоследък се беше затворила много, дори рядко се чувахме. Единственият, с когото контактуваше беше нейният психиатър.- отговори момичето, изтривайки сълзите от очите си.
- Това е всичко засега!