Глава 4

428 42 6
                                    

Отпечатъците по писалката са на... Ким Техьонг!

- Не очаквах такова развитие! Санчес, арестувай го за убийството на Елизабет Грейс.- заръча и Кристин.
- Аз ще придружа Луиза!- каза с гордост Чон като се усмихна лукаво.

Връщайки се с арестувания лейтенантите бързаха да го вкарат зад решетките. Инспектор Бейл беше в кабинета си когато забеляза Техьонг. Тя излезе и се запъти към него:

- Трябваше още от самото начало да признаете вината си.
- Може ли да говоря с вас на саме?- помоли психиатъра.

Чонгкук погледна инспектора, като и даде знак да не се съгласява, но тя взе друго решение:

- Нека влезе в стаята за разпити! И ни оставете сами!
- За какво искахте да говорим?- попита Кристин.
- Не ви казах цялата истина. Снощи тя ми се обади към 19:30 и ме помоли да дойда у тях, за да поговорим. Звучеше много разстроена и аз отидох. За да се успокои и написах рецепта за хапчета. Явно тогава съм забравил писалката си.
- Към колко часа си тръгнахте?
- Тръгнах си около 19:40.
- Къде отидохте след това?
- Както ви казах, върнах се в кабинета си и стоях там до полунощ. Моля повярвайте ми - не бях аз. Знам, че изглежда подозрително, защото не признах истината по-рано, но се страхувах, че ще бъда арестуван.
- Вярвам Ви, но всички улики сочат срещу вас!
- Продължавайте да търсите! Истинският убиец е на свобода!- каза Техьонг.

Двамата излязоха от стаята и Бейл се обърна към Санчес и Чон:

- Заведете го в ареста!

След няколко минути Чонгкук се върна сам и завари Кристин отново пред картата.

- Хей, разрешихме случая! Защо си замислена?
- Стресна ме! Не мисля, че той е нашият убиец! Защо ще я убива? Бил е у тях 2 часа по-рано! ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ ЩЕ СЕ ВРЪЩА ОТНОВО И ЧАК ТОГАВА ЩЕ Я УБИЕ???
- Ти наистина ли му вярваш?- учудено попита Чон.
- Смятам, че е замесен трети човек, непознат за нас. Човек, който седи в сянка, който наблюдава всяка наша стъпка...
- Мисля, че трябва да се прибираме! Уморени сме, беше дълъг ден! - помоли я лейтенант Чон.
- Не, имам да пиша доклади!
- Това може да почака и до утре. Искаш ли да те закарам?
- Добре Кук. Да вървим!- отвърна с широка усмивка тя, докато си взимаше чантата.

Докато лейтенант Чонгкук шофираше двамата водеха непринуден разговор:

- Ти наистина нямаш личен живот!- засмя се Чон.
- Аз съм инспектор, ръководя екип, всички разчитат на мен. Какво очакваш?- попита тя с недоумение.
- Кажи нещо за себе си, за живота си преди управлението!
- Преди това учех в колеж. Оттам познавам Хоби.
- Оууу, да не би да е имало нещо между вас?- засмя се той, задавайки въпроса си.
- Глупости! Винаги сме били само приятели, а от няколко години колеги.
- За твое съжаление хванахме убиеца, въпреки че ми се стори, че ти му симпатизираш?! Видях как го гледаше днес! По-красив ли е от мен?
- Как ти се струва такава двойка - инспектор и заподозрян? Да не би да ревнуваш? Имаш голямо самочувствие. - каза през смях Бейл.
- Човек трябва да си знае колко струва! Ако искаш...може някоя вечер...да излезем?
- Би могло да стане някой ден!
- Ами... мисля, че пристигнахме!
- Благодаря ти, Куки! Отивам да спя, защото се чувствам като премазана от пътнически влак. - въздъхна Кристин.
- Охоо, ти си имала и чувство за хумор! Харесва ми!
- Да не губим повече време! Утре ни чака още един изтощителен ден. Иди и се наспи! Лека нощ, лейтенант!
- Лека нощ, инспекторе!

Бейл се запъти към входа на сградата, а той остана загледан в нея за няколко секунди. Стори му се, че започва да я харесва още повече. Искаше му се да я опознае по-добре.

- Тя ме нарече Куки!!!- каза той сам на себе си с лъчезарна усмивка и потегли.

Бейл влезна в празния си апартамент, като си мислеше наум колко самотна е и че би било хубаво да има някой до себе си. В този момент лицето на Чон Чонгкук се появи пред очите ѝ. Тази мисъл я накара да се усмихне. Усещаше как умората надделя. Бързо се преоблече, легна в леглото си и неусетно заспа.

***

На сутринта Кристин беше събудена от силния звън на телефона си. Преди да вдигне погледна сънено часовника си. Беше 6:54. Тя си помисли наум: ,,Кой ми звъни в 7 часа сутринта?" След това погледна телефона си - беше Чонгкук:

- Бейл, няма да повярваш какво е станало! Имаме ново убийство!

Don't play with meWhere stories live. Discover now