Don't play with me

Глава 5

- По дяволите, знаех си! - скочи на крака Бейл, като в това време започна да се облича припряно.
- Жертвата е Алисън Смит. 23 годишна. Пак е била одушена, но този път до тялото ѝ е намерена спринцовка.
- Май си имаме работа със сериен убиец.

                                                    ***

Тази сутрин Кристин беше в лошо настроение. Навъсеният ѝ поглед подсказваше раздразнението ѝ. Тя рязко затвори предната врата на колата си, набързо си сложи колана и потегли. Настроението ѝ съвпадаше с времето навън. През нощта беше валяло и тъмни облаци покриваха небето. Сякаш отново беше готово да завали. Ню Йорк изглеждаше по-безлюден от обикновено. Хората бяха готови да посрещнат задаващата се буря.

Вратата на асансьора се отвори и инспектор Бейл нахлу в кабинета си. Вътре я чакаше, изправен до прозореца капитан Джордж Картър. Той държеше сутрешното си кафе и бавно отпиваше от него.

- Бейл, вече имаме второ убийство. Новината ще се разпространи по всички медии. Разчитам на теб да реагираш бързо!- строго заговори той.
- Капитане, имах предчувствието, че господин Ким не е нашият човек!
- Странното е, че убиецът "удря" прекалено скоро след първото убийство. Не искам да подавам оставката си. Действайте!
- Да, сър!- отвърна инспектора, затваряйки вратата след него.

- Чонгкук, какво правеше толкова рано в управлението?
- Реших да ти помогна и написах докладите ти.- каза това, подавайки и документите.
- Благодаря! Но следващия път не искам да научавам новината последна. Кой е открил жертвата?
- Случаен минувач, който е правил сутрешния си джогинг в Сентрал Парк.- доложи Чон.
- В колко часа е открита?
- Към 6:40. Веднага се е обадил в полицията.
- Разпитан ли е свидетеля?
- Санчес в момента го разпитва!

Санчес тъкмо излизаше от стаята за разпити, когато видя Кристин и се запъти към нея:

- Инспекторе, разпитах свидетеля!
- Хосок успял ли е да огледа тялото?- обърна се Бейл към Луиза.
- Не каза нищо, искаше да говори първо с теб.

Тя се обърна без да каже нищо и отново се качи в асансьора. Докато беше вътре и чакаше нетърпеливо да слезе на долния етаж Кристин си помисли, че се е държала прекалено грубо с Чонгкук. Искаше и се да му се извини, но беше прекалено заета.

- Крис, знам, че не си имала време да пиеш кафе! Затова ти взех едно.- подаде и чашата с кафе.
-О, Хоби, добре, че си ти!- на лицето ѝ изгря усмивка.- Какво имаме?
- Прегледах внимателно тялото, като открих множество убождания по ръцете ѝ. Със сигурност са от спринцовка.
- Такава е намерена и до местопрестъплението.- вмъкна инспектора.
- Смъртта е настъпила преди около 16-17 часа.
- Значи приблизително между 15 и 17 часа вчера следобед!?
- Точно така. Цяла нощ е била под дъжда. Изследвах кръвта ѝ. Личи си, че взима наркотици не повече от месец-два. Погледни лицето ѝ - има сенки под очите и много изморен вид.- Хосок започна да ѝ показва с ръка лицето на жертвата.
- Значи, искаш да кажеш, че това момиче взима наркотици от скоро?
- Да, така е. Както вече си наясно - била е одушена! Няма отпечатъци по врата ѝ. Предполагам, че извършителят е използвал ръкавици.
- Благодаря за информацията, Хоби!

Тя се запъти към вратата, но се обърна и каза:

- И благодаря за кафето.

                                                   ***

- Инспекторе, открих, че Алисън има приятел. Името му е Ким Сокджин. Скоро ще бъде тук. Ще го разпиташ ли?
- Ще бъда в кабинета си. Когато пристигне ме уведомете.

Направи няколко крачки и отново се обърна към Чон:

- Виж, Чонгкук...не обичам да се извинявам, но знам, че преди малко се държах доста грубо... просто днес не ми е ден!
- Няма проблем!- каза Чонгкук с усмивка.

През прозореца, разделящ кабинета ѝ от останалите ѝ подчинени, Кристин забеляза, че Санчес въведе в стаята за разпити млад мъж, с катраненочерна коса, висок на ръст, с тъмно кожено яке и тя се досети, че това е Ким Сокджин. След като приятелят на жертвата се настани на стола Бейл се насочи светкавично към стаята:

- Господин Ким Сокджин? Аз съм инспектор Бейл. Съжалявам за смъртта на приятелката Ви.
- Скърбя за смъртта на Алисън, но в същото време съм ѝ ядосан заради това, което ми причини!
- Какво Ви причини?- заинтересува се инспектора.
- Тя ми изневеряваше! Убедих се в това, след като я проследих онзи ден! Последвах я до изоставената фабрика на 85-та. Срещна се с мъж, не много висок, с руса коса, носеше черни слънчеви очила и забелязах, че има татуировка с някакъв символ на десния си крак. Мога да Ви докажа, направих снимки!
- Носите ли ги?- с учудване попита Кристин.
- Разбира се!- той извади плик от чантата си и го сложи на масата.

Бейл отвори плика и започна да разглежда снимките.

- Това са много снимки! Фотограф ли сте?
- Да! Реших да я снимам, за да ѝ докажа, че не може да ме лъже повече.
- Алисън видя ли снимките?
- Бяхме скарани и в последно време не се виждахме често. Но вчера аз и се обадих, за да поговорим.
- Къде и в колко часа се видяхте?- попита инспектор Бейл.
- Срещнахме се в 15:45 пред църквата "Сейнт Патрик". Но тя бързаше и "говорихме" само няколко минути.
- Знаете ли за къде бързаше?
- Сигурно е щяла да се срещне с "любовника" си.- каза изнервено фотографът.
- По снимките не личи, че двамата са имали тайна връзка. Може да са се срещали по друг повод!
- За какво друго биха могли да срещат?

Кристин Бейл се изправи и попита, гледайки го право в очите:

- Знаехте ли, че приятелката ви е била наркоманка?
- Не! Това е абсурдно! Тя не би паднала толкова ниско!
- След изследванията, които направихме установихме, че в кръвта на госпожица Смит има голямо количество наркотични вещества.

Ким Сокджин беше истински шокиран от това, което чу.
Бейл застана с лице към двойното огледало и се втренчи в него. А от другата страна беше застанал Чон Чонгкук, който през цялото време беше наблюдавал разпита.