The Run: Past demons / Бягството: Демони от миналото

Част 1

20 юни 2018

Бебешкият плач се разнесе като аларма през бейбифона на Челси, а тя тъкмо беше задрямала. За първи път от дни наред, момичето се беше позволило да си помисли, че за секунда ще успее да си открадне поне малко почивка. Как ли пък не!

Челси изръмжа уморено, отваряйки очите си с нежелание и се изправи в леглото,покривайки лицето си с ръце. 'Няма ли да спре вече?' мислеше си тя, усещайки как главата й пулсираше от недоспиване и умора. Младата майка погледна към часовника, който показваше почти осем и половина сутринта. 'По дяволите, Хоуп!' изруга на ум момичето, намирайки физическите и емоционални сили, за да стане.

Хоуп Андерсън. Нещото, което осмисли живота на Челси и семейството на покойния й приятел, преди една година и половина. Малко момиченце с очарователни къдрици, напомнящи за баща й, тъмно руса коса, приливаща в червеникаво и големи кафяви очи, в които можеше да прочетеш любопитството от заобикалящия го свят, жаждата за живот. Хоуп се появи на този свят след цели дванадесет часа мъчително раждане, но усилията винаги оправдават средствата. Щастието, което сякаш излекува всички от миналото, растеше сякаш с минути. Всички моментално обикнаха този малък пашкул от радост, не само защото беше очарователна, но и защото Кайл не беше тук, за да я види. Нямаше възможността да прегърне собственото си дете, да сподели този уникален момент с хората, които най-много обичаше...

- Идвам, миличка, идвам... Какво има, съкровище? Защо плачеш? - започна да говори спокойно Челси, прегръщайки плачещото момиченце. Тя я потупа леко по гърба и започна да я дундурка съвсем леко, за да се успокои. Уви. Ефектът беше обратен. Хоуп записука още по-неутешимо, а на Челси й идеше... Ами да се застреля. Това й звучеше като идеален план в момента, освен алтернативата да започне да плаче и тя.

- Господи, миличка, тихо, тихо всичко е наред... Тихо, Хоуп. Хайде, нани-нани... - мълвеше младата майка, която окончателно беше на прага на силите си.

Не след дълго на вратата се позвъня.

- Ей, съжалявам, но това е малко дете! Ако вие не можете да спите и аз не мога! - извика момичето в отговор, мислейки, че отново са дразнещите й съседи, които очевидно не разбираха факта, че в апартамента имаше дете. На година и половина. А това си беше чисто приключение.

- Точно затова съм тук - подаде се нечия глава и познатия глас на Сали. Челси си отдъхна облекчено и се засмя тихо, все още дундуркайки малката Хоуп в ръцете си.

A.N: Back from the dead! :D Най-накрая намерих време, в което да започна публикуването на втората част. Надявам се да ви хареса, да дадете мнение и да критикувате възможно най-много. :) Сами ще видите, че "Демони от миналото" наистина ще оправдае подзаглавието си.
Приятно четене! <3
- Lea