The Run: Past demons / Бягството: Демони от миналото

Част 5

- Добре прав си, ще го направим. Като стана дума, ти кога ще дойдеш да видиш новата стрелкова база? - попита въудошевено Стан. Челси повдигна вежди, усмихвайки се и отвърна:

- Имаме нова база?

- Да, вече не е на закрито. Агенцията е наела парцел малко след града, на около двадесетина километра. Много е добра - потвърди Стан, когато бе прекъснат от телефонния звън. Челси веднага се насочи към слушалката, но Кенет бе по-бърз и веднага отвърна:

- Шибаняко, ако пак си ти...

- Слушай ме много внимателно и не говори Кени, ако наистина обичаш Челси, Хоуп и екипа. Знам, че познаваш гласа ми, знам, че ти иде да изкрещиш името ми, за бога не го прави. Измисли нещо, докато говоря за да ми отвръщаш, но не се издавай пред останалите, докато не си само със Стан...

- Кени, кой е? Пак ли мълчи? - попита Сали, поглеждайки разтревожено към момчето. Той поклати глава, неспособен да реагира по друг начин и моментално сложи каменното си изражение. Онова, до болка познато на Челси и Стан. Нещо, което можеше да заблуди всеки, но не и тях.

- Не мога да ти кажа нищо повече освен "Пиесата от втори клас" в два и половина преди много време.

- Да, разбира се, ще предам. Благодаря. Съжалявам за неудобството - заговори машинално Кени, затваряйки телефона. Около него всички гледаха с изгарящо любопитство, а двамата агенти се споглеждаха подозрително.

- Някаква фирма за доставки. Объркали са номера ти с нечий друг - отвърна русият.

- Фирма за доставки?! Сериозно? И какво ти казаха? - настояваше Сали. Сякаш тя бе по-ядосана от Челси, която бе твърде заета да дундурка Хоуп, която по една или друга причина се успокои, когато телефона иззвъня. Кени я погледна с изцъклени очи, опитвайки се да изглежда колкото се може по-хладнокръвно, но лицето му го издаваше. Имаше вид на човек, срещнал призрак.

. По-скоро на такъв, който е говорил с него. Русото момче се опита да преглътне шока си и отвърна монотонно:

- Нищо нали ти обясних. Просто са сбъркали номера.

- Силно се надявам повече да не звънят, защото малкото човече ме влудява - засмя се Челси, прегръщайки детето си. Сали се усмихна на милата гледка и се присламчи към момичетата, а Кени избута Стан в страни и прошепна:

- Трябва да вървим.

- Защо шепнеш?

- Тръгваме Стан, повече от спешно е! - изсъска Кенет срещу него, обръщайки се към дамите. Той бързо отиде до Челси, която сияеше от щастие. Направо не можеше да побере в главата си мисълта какво щеше да стане, ако тя бе чула този глас. Ако тя знаеше.

- Съжалявам момичета, но трябва да ви оставяме. Получихме съобщение от агенцията - оправда се момчето, прегръщайки Челси. Тя се обърна към него с разочарован поглед и измрънка:

- Нали нямаше да ви закачат?

- И ние така си мислехме - допълни подозрително Стан, поглеждайки към Кени, който му хвърли един леден поглед.

- Да, но Анджела си е Анджела. Беше ми приятно Челси, Сали. Ще се видим скоро. Обичам те, принцесо - заяви Кени, целувайки Хоуп по малката руса главичка. Детето веднага започна да се смее, протягайки ръчичките си към тръгващия си рус мъж.

- Какво им стана изведнъж? - попита Сали след затварянето на вратата. Челси повдигна рамене озадачено, надниквайки през пердетата и отвърна:

- Агенцията. Винаги е била толкова объркваща.