The Run: Past demons / Бягството: Демони от миналото

Част 10

- Кажи нещо - престраши се да проговори Кайл. Добре познатият му, мек глас. Глас, който беше на път да бъде забравен завинаги... Кенет го погледна право в очите, опитвайки се да пребори силните си емоции, които постоянно му диктуваха различни реакции. Отново последва мълчание, което този път започна да изнервя червенокосото момче и то продължи по-уверено:

- Кенет, моля те! Кажи нещо!

- Точно в момента искам да те ударя. Искам да те хвана за гърлото, да те забия в капака на колата и да започна да удрям скапаното ти лице! Искам да се събудя, ако това е сън. Искам всичко да е просто една отвратителна шега на живота и да се върнем години назад, когато нищо от това не се беше случило! - заговори плашещо спокойно русият. Кайл слушаше мълчаливо, все още гледайки приятеля си право в очите, осъзнавайки добре факта, че нямаше друг избор. Кенет продължи:

- Искам да си изтрия от съзнанието онази картина от месец май, преди година и половина, Кайл! Искам нощем да спра да виждам това как погребах първо брат ти, а после и теб!

- Кенет, спри - намеси се Станли, излизайки от колата. Дори не бяха обърнали внимание кога момчето се беше присъединило към тях, слушайки отровата, която Кени бе на път да изсипе в съзнанието на Кайл.

- Не съм приключил...

- Напротив, приключи! Престани да дълбаеш в миналото, в него няма да откриеш нищо! Отговорите, които ти трябват са тук! В шибаното, преебано настояще, което стои пред теб! Кайл е жив! - озъби се Станли, хващайки русият за яката преди да го разтресе за секунди. Преди всичко останало, Кенет имаше нужда от момент, за да възприеме всичко отново. За да го види и чуе по-ясно, по-трезво.

- Не мисля, че е нужно да ти казвам, че ни дължиш повече от обяснение - заговори Станли, впивайки сините си очи в каменното лице на Кайл. А на него беше изписана мъка. Скулите му, които и без това бяха достатъчно видими, сега изпъкваха още повече, за разлика от хлътналите му очи. Всички тези детайли завършваха идеално образа на един изтощен, от безсъница и умора, човек.

- Знам. И ще го получите. Ще ви разкажа всичко от началото до края, но трябва да ми обещаете, че семейството ми няма да разбира за това! - увери ги Кайл. Стан, бръкна в джоба си, изваждайки неотваряна кутия с цигари и я хвърли към момчето, след което отвори багажника на колата и взе бутилка с водка. Кайл веднага се зае да разопакова цигарите, подавайки към безмълвния Кенет, а после и на Стан, след което взе за себе си и една по една ги запалиха. Сякаш тютюна и алкохола бяха в състояние да разплетат тотално обърканата ситуация...

- Колко време имате? - попита момчето, усещайки горчивия вкус в устата си.

- Колкото е необходимо, Кайл... По дяволите, не мога да повярвам, че изговарям името ти... - промърмори Кенет, взимайки бутилката от ръцете на Стан и отпи голяма глътка, което автоматично предполагаше, че тъмнокосият не биваше да пие повече. А денят се очертаваше да бъде дълъг... Много по-дълъг от очакваното.