The Run: Past demons / Бягството: Демони от миналото

Част 11

- Е? - нетърпеливо проговори Станли, впивайки сините си очи в тези на Кайл, който въздъхна и седна на тревата, заравяйки пръсти в червеникавите си къдрици. Момчето погледна приятелите си и отвърна:

- Съветвам ви и вие да седнете.

- Толкова ли е зле? - попита Кени, настанявайки се до Кайл, а Станли се намести срещу него. Хладнината от юнския следобед едва се усещаше, но сянката, която големия мост хвърляше над мястото, което бяха избрали за срещата, допринасяше за лекия повей... Контрастно на урагана, заформящ се от истините, които бяха на път да разрушат всичко логично. Кайл си пое дълбоко въздух, отпи от бутилката с водка и заговори бавно:

- Преди да започна... Не се съмнявам във вас, но ви умолявам, това което чуете сега, да си остане тук. Единствено и само тук.

Станли и Кенет се спогледаха притеснено, но все пак кимнаха в знак на съгласие. Рижавият продължи:

- Добре тогава... Всички помним момента с престрелката в онзи склад. Челси хвърли димна граната, пушека замъгли всичко и след него се чуха два изстрела, нали? Единият бе предназначен за Браян, а другият... За мен, очевидно. Браян умря, мен само ме простреляха сериозно, но оцелях. Чувах всичко около себе си, виковете на Челси, куршумите й, които се забиваха в мъртвото тяло на онова животно... Плачът на Катлин... Всичко! Но не можех да помръдна, нито да отворя очи. В един момент си спомням, че всичко изведнъж притихна. Помислих, че умирам, защото така се чувствах - безжизнен, абсолютно изтощен от борба. После се събудих в болницата, по-точно в моргата при останалите трупове. Тогава ги видях... Двама мъже. Двама мъже в лекарски униформи, които ми казаха...

- ретроспекция -

- Добро утро, спяща красавице! - изръмжа нагло, гологлавия мъж срещу Кайл. Той носеше дълга, бяла престилка, под която се подаваше черно поло, а ръката му бе цялата татуирана. До него се извисяваше друг в хирургическа мантия. И двамата имаха медицински маски на лицата си, позволявайки да се разкрият само жадните им за смърт очи. Гласовете им бяха стряскащо плътни, дрезгави... Също като на някой звяр, готов да убие жертвата си.

- Как... Кои.... - прошепна паникьосано Кайл, когато този с мантията го приклещи за хладната маса, карайки главата му да издрънчи в желязото, и изсъска заплашително в ухото на момчето:

- Слушай ме внимателно, ти, скапано, американско копеле! Виждаш ли онова русо, прекрасно спящо момиче? Да, виждаш я... Позна ли я? Разбира се, че я позна! Нали не искаш да заспи завинаги, Кайл?

Момчето впи зелените си очи в екрана на телефона, който държеше другия мъж пред лицето му. Къдрокосият не можеше да повярва какво му се случва. Идеше му да извика, да се бори, да се опита да направи нещо, но единственото, което бе по силите му, бе да кимне безмълвно.

- Не те чувам, Кайл! Нали не искаш тя да заспи завинаги!? Заедно с онова малко създание, което расте в утробата й! - изсъска още по-зловещо, карайки кръвта на Кайл да се смрази във вените му. Той го погледна изплашено и прошепна:

- Не. Моля ви, не я...

- Добре! Боже, мъртвешката тишина тук е... Убийствена, не мислиш ли, тъпако? - пошегува се неуместно мъжа, поглеждайки към партньора си, който се изсмя гръмко. Не след дълго, похитителя на Кайл, отново удари главата му в студения метал, оскубвайки го за косата и продължи да сипе отрова срещу него:

- Сега ме слушай много внимателно, Брофловски. Официално, ти си мъртъв. Приятелите ти и семейството ти доста сълзи изляха. Челси все още не знае, но когато се събуди и попита за теб, тя също, ще разбере. О, чак ми става жал, когато се сетя колко много ще я заболи...! Колко ли ще плаче за теб, прегръщайки растящото си коремче, защото ще осъзнае, че само това, там вътре, й е останало от теб?

- Моля ви... - успя да прошепна Кайл.

- Не ми се моли, кретен! - изръмжа мъжа, след което продължи - Сега, ако не искаш да видиш как това крехко създание си отива от този свят, как майка ти и баща ти биват убити в и без това неспокойния си сън, който ще им донесе новината за смъртта на второто им дете... Просто ще се разкараш и никога повече няма да се опиташ да се свържеш с тях. Споменът ти за тях ще бъде единственото, което ще ти остане, защото ако нарушиш правилата и се върнеш... О, Кайл... Не би искал да знаеш какво ще сполети младата ти приятелка. Още по-малко пък родителите ти. Кристално ясен ли бях?

- Да...

- Не те чух, Кайл! - прошепна мъжа срещу ухото му, удряйки за пореден път главата на момчето в студената маса. Кайл стисна очи, усещайки пулсиращата болка от току-що направената операция, както и тази в главата.

- Да, по дяволите, да! Ще се махна! - прошепна момчето, което накара сърцето му да се прекърши на две...

- ретроспекция -