The Run: Past demons / Бягството: Демони от миналото

Част 2

- Да разбирам, че чак на другия край на квартала ли се чува? - пошегува се момичето. Сали събу обувките си и се втурна към блондинката, която изглеждаше наистина потресаващо, но все пак някак си, успяваше да запази усмивката на лицето. Тя се втурна към всекидневната и прегърна Челси, поздравявайки я и попита:

- Не точно. Спала ли си изобщо?

- Тази нощ, не.

- Сигурно има колики или друг бебешки проблем, който ми е до болка неизвестен. Хайде отиди да си починеш, изкъпи се, освежи се, аз ще се погрижа за нея - усмихнато предложи Сали, взимайки плачещото дете от ръцете на момичето. Челси повдигна едната си вежда, засмя се тихо и попита шеговито:

- Това намек, че мириша ли е?

- Намек е, че имаш нужда от тайм аут, мамче. Хайде, Стан и Кени също ще дойдат скоро - отвърна Сали. 'Толкова рано?' помисли си Челси, но след това се усмихна щастливо, съзнавайки, че нямаше да е сама днес. Напоследък, в агенцията бяха затрупани от работа - нови назначения, стари документи, непотвърдени файлове... Административната работа, която беше до болка досадна, вървеше в комплект с изпълнителните, задължителни квалификации на агентите - да обучават новите попълнения. Нещо, което всеки уважаващ себе си и нервите си човек, не би се причинил доброволно. За огромно нещастие, Кени и Стан бяха едни от 'избраните'. Временното оттегляне на Челси от работа и загубата на Кайл... Доведоха до сериозни промени в организацията на случаите и разпределението.

Половин час по-късно на вратата се позвъня. Сали с усмивка извика, че е отворено и секунди след това, вътре се появиха момчетата.

- Така ли мирише дома, в който има бебе? На меко и... Ами... Хубаво? - учуди се Кени, оставяйки торбите със сладкиши до входната. Стан се засмя, събувайки обувките си и се присъедини към бъдещата си годеница, която забавляваше Хоуп. Да, Станли, предложи брак на Сали преди три месеца, след като осъзна колко всъщност е крехък и кратък живота. Защо да го пропилява в хаос и безредие, когато можеше да бъде щастлив и пълен с хубави емоции? Та нали това е смисълът? Да бъдем щастливи, независимо от обстоятелствата.

- Как са двете ми красавици? - попита усмихнато Стан, целувайки нежно половинката си, а после и къдравата главичка на Хоуп. Той, за разлика от повечето двадесет и две годишни момчета, харесваше децата. Особено Хоуп, затова й толкова трудно успя да се примири с факта, че Чък вече не беше сред живите.