The Run: Past demons / Бягството: Демони от миналото

Част 7

- Какво правите тук? Десет сутринта е! Да не си разбрал, че Сали е бременна, Стан? - пошегува се Браян, усмихвайки се ведро на момчетата. Настроението им създаваше идеалния контраст с ентусиазма на мъжа. Изобщо не им беше до смешки. По-скоро до отлежало уиски...

За да не изглеждат груби, Стан хвърли една фалшива усмивка и отвърна с равен тон:

- Не, все още не.

- Тогава какво има? - попита притеснено бармана. Станли и Кенет се спогледаха, сякаш комуникираха на едно по-висок интелектуално ниво, докато се настаняваха. Русият се опита да прикрие напрежението си, казвайки ведро:

- Лекции и изпити. Чувал съм, че алкохолът помага, за да се отпуснеш.

- Който го е казал е бил голям човек! - засмя се Браян, след което продължи - Какво ще пиете, момчета?

- Два пъти уиски. С две бучки лед - отговори машинално Станли, вплитайки пръсти едни в други. Докато мъжът изпълняваше поръчката, телефонът на момчето извибрира в джоба му. Съобщение. От Сали:

"Всичко наред ли е?"

- Боже, какво да й кажа? - измърмори под носа си тъмнокосият, оставяйки мобилното си устройство на бара. Кенет се подпря на дланта си и отвърна лаконично:

- Нищо.

Станли извъртя сините си очи и заяви раздразнено:
- Ще задава въпроси.

- Излъжи я, по дяволите! - ядоса се момчето. Това рязко повишаване на гласа, сякаш промени тотално атмосферата в бара. Двамата се спогледаха кръвнишки, усещайки как кръвта им циркулира във вените като спирт, готов да се възпламени всеки момент. Силата на думите. Това беше една стихия, разрушаваща всичко по пътя си толкова бързо, колкото и го съграждаше.

- Ето и питиетата - намеси се мъжа, усещайки напрегнатата ситуация. Браян се почувства адски неловко от избухливата реакция на Кенет и побърза да се измъкне:

- Аз... Ще отида да подредя вината в избата. Връщам се след малко.

Стан кимна равнодушно, усмихвайки се накриво, след което заби празния си поглед в уискито. През това време, в главите и на двамата се въртяха всевъзможни сценарии и комплексни идеи за това как Кайл бе жив? Кого погребаха тогава? Защо се връща сега? Какво го е подтикнално да го стори!? Това бе само малка част от въпросите, които тровеха съзнанието на момчетата. Не можеха да подредят мислите си, за да изглеждат логически. Всичко звучеше прекалено абсурдно, дори за трезвен човек. Може би алкохолът наистина щеше да помогне в случая. Кенет повъртя малко чашата си, след което я надигна и изпи на екс цялата парлива течност в нея. Стан отново му хвърли един притеснен поглед, след което попита, преди да бъде прекъснат:

- Защо го...

- Отивам в агенцията. Искам да проследя телефона на Челси.

- Стига, нали не мислиш, че Кайл е толкова глупав, че да се обади от телефон със СИМ карта? - упрекна го момчето. Кени впи сините си очи в неговите и измърмори:

- Вече не знам какво да си мисля, Стан.

Беше прав. Наистина всичко в момента бе една голяма каша, чиито отговори бяха потулени някъде из бъркотията от безсмилици. Станли кимна мълчаливо, изпивайки течността в чашата, след което остави двайсеттачка на бара и тръгна заедно с русия.