The Run: Past demons / Бягството: Демони от миналото

Част 8

- Какво им стана, по дяволите? - попита замислено Сали, отпивайки от кафето, докато гледаше минаващите коли навън. Момичето отново отключи телефона си, за да провери дали междувременно не беше получила отговор от годеника си, но дисплея й беше все така празен. Нямаше новопостъпили известия. Челси седна до Сали, опирайки главата си в дланта и отвърна спокойно:

- Изникнало е нещо в агенцията, сигурна съм. Някоя проверка или учение.

Искаше й се да вярва на собствените си думи, но дълбоко в себе си, Челси беше убедена, че приятелите й криеха нещо. Разтревожените им погледи, объркаността и начина, по който излязоха по нищо не съответстваха на нещо маловажно. Русото момиче извади телефона си, поглеждайки към часа и въздъхна уморено:

- Минаха два часа и половина от както не се е събудила малката. Нощта пак ще будувам.

- Мога да остана, ако искаш - предложи Сали, откъсвайки се от размишленията си над мистериозното изчезване на момчетата. Момичето се усмихна ведро и продължи:

- Станли и без това се прибира късно, уморен е и веднага си ляга. Пък и ми е приятно да съм около Хоуп.

- Не, в никакъв случай! Първо, изобщо няма да спиш, повярвай ми. И второ - тя е моя отговорност, не мога просто да я...

- Челси, това, че ти трябва малко почивка не означава, че си безотговорна. Та ти се изнесе от вкъщи, спря с лекциите за година, не си била на работа от месеци... Ти си майка, която страшно много обича дъщеря си, но понякога имаш нужда от таймаут - успокои я Сали, потърквайки раменете й. Челси се усмихна накриво, опитвайки се да повярва на думите на приятелката си, но нещо й подсказваше, че това е нейно задължение. Би се почувствала виновна, ако дадеше на някого другиго да се грижи за детето й, заради съзнанието, в което се беше загнездила една единствена мисъл. Фактът, че Хоуп е достатъчно наказана от живота да расте без баща, а сега и без майка, на която да се опре. Челси не можеше да го допусне. Съвестта й бе твърде гузна без причина.

- Сали... - промърмори русото момиче, преди да бъде прекъсната.

- Без "но"! Още повече, какво толкова? Ще си поръчаме храна, ще гледаме някой филм... Кой знае, Хоуп може пък да ни остави да си поспим дори! Хайде, не сме го правили от толкова много време!

- Добре, хубаво! Но се обади на Стан, за да знае. Не искам да се притеснява, че не си се прибрала - насърчи я Челси, засмивайки се ведро. Очите на Сали веднага грейнаха щом чу съгласието на блондинката и веднага извади телефона си, за да предаде за плановете им на годеника си.