От началото до края.❤❤❤

13-та част

Събудих се беше седем часа. Още нямах вест от Джимин затова реших да му пиша.

Аз:Чим къде си цял ден те няма идвай си в 20:00 часа ще дойдат приятелите ни.

Оставих телефона си на масичката до дивана и пуснах телевизора след 5 мин. на вратата се позвъня отидох и я отворих.

-Юги какво правиш тук.
-Е иначе здравей и на теб.Какъв добър въпрос човек не може ли да дойде да види най-добрата си приятелка.

-Може, но се изнедах влез и извинявай.-поместих се от вратата и той влезе запътихме се към хола и той седна на дивана.

-Искаш ли нещо за пиене?-попитах.

-Чаша вода ако може?

-Разбира се ей сега идвам.

-Заповядай.-връчих му чашата и седнах до него.

-Благодаря.Какво мислиш да правиш след училище все пак тази година ни е пред последната.

-Всъщност не съм мислила още за това, а ти?

-Ще замина в Америка и ще уча в най-доброто училище по изкуства.

Всъщност Юги е много добър танцьор и певец, но родителите му не са съгласни с това те искат да стане хирург като тях.

-А родителите ти как се съгласиха?

-Те знаят колко обичам музиката и танците, но не ме пускат въпреки всичко, но ще замина вече никой не може да ме спре да изпълня мечтата си.

-Лол измислил си го това е много хубаво нещо.Браво поздравявам те.

-Мерси много, но си е така.

-Прав си.

Телефонат ми извибрира погледнах  *непрочетено съобщение*.Отворих го беше от Джимин и гласеше.

Джимин:Извинявай идвам след 2 мин. ОБИЧАМ ТЕ!!❤❤❤❤

Много ми липсва не съм го виждала цял ден и дано е свършил работата си.

*Динг-Донг*. Чу се звънеца може и да е той станах от дивана и се запътих към вратата отворих я и какво да видя Джимин с един огромен букет от рози стои на прага.

Веднага му се метнах на врата.

-Къде беше?Толкова ми липсваше.

-Ще разбереш съкровище след като дойдат и останалите, но и ти ми липсваше много.

-Хайде влизай.

-Добре!

Джимин влезе и изпусна букета веднага в очите му излязоха пламачета и яроста му течеше по вените.

-Какво прави той тук?

-Дойде да се видим и да си поговорим.

-О да сто процента е искал да си поговорите.

-А ти копеле не ме гледай така а си хващай парцалките и си тръгвай ВЕДНАГА.-Чим беше ядосан на Юги много, но не знаех причината.

-Джимин стига си му викал.

-Знаете ли какво мисля да си ходя.-Юги взе телефона си от масата и дойде до мен и ме прегърна виждах, че всеки момент Джимин ще му скочи.

-Хайде Чао Юги.-вече беше на входната врата и си тръгна.А аз се върнах при Чим.

-Чим какво беше това???(казах го спокойно😁😁)

-Този човек повече да не е стъпал в тази къща иначе ще го пребия.

-Добре поне ми разкажи какво е станало, че толкова да го мразиш та дори вие се познавате от 2 дена.

-Всъщност Али ние не се познаваме от 2 два дена ние се познаваме от 12 години.

-Какво чакай това ми дойде като гръм в ясно небе.Така няма значение продължи.

-Както знаеш татко много патува и постоянно ме земаше с него по едно време бяхме се задържали в Америка за 2 години и так.....-беше прекъснат от звънеца.

-Това са другите, а ти ще ми разкажеш всичко утре.

-Добре!

Извинете ме за закъснението, но нямах време тази глава я посвещавам на  bogatiq много се радвам, че книгата ми ти харесва.
Така хора извинявам се, че е толкова кратк.
Обичам ви!!❤❤❤
Нова част след 3 дена.