18-та част

140 10 6
                                    

Започнахме да помагаме на мама в кухнята.

-Подай ми зеленчуците.-каза ми мама.

-Ето!-подадох и ги.-А татко дали ще го хареса?

-Не знам скъпа.-каза тя.-Ще разберем след около...-погледна си часовника.-...10 минути.

-Колко?10 мин. не съм се подготвила, какво ще му кажа, трябва да съм готова за всякакви реакции.-започнах да говоря бързо и истерично, но наистина искам да го приеме добре.

-Успокой се!-каза ми тя.

-Прибрах се!-извика мъжки глас от хола. Със сигурност това не са 10 мин.

-Скъпи в кухнята сме.-извика обратно мама.

-Джимин ела до мен.-казвам и той идва и двамата се подпираме на барплота.

-Здравейте!-казва татко след като влиза в кухнята.Прегръща първо мама, после мен.Спира пред Джимин и го поглежда въпросително.

-Кой си ти младежо?-пита го.

-Аз съм Джимин!-казва подавайки ръката си за здрависване.

-Патрик!-казва баща ми и се здрависват.-Гадже на дъщеря ми ли си?-пита. Това е краят.

-Да господин Смит!-отговаря.

-Добре значи си от семейството.- казва татко.Чакай какво. Сериозно толкова добре го прие не може да бъде има някаква уловка.

-Ще вечеряме ли?-пита татко.

-Да тъкмо сервирах сядайте!-каза мама и всички седнахме на масата.

Татко постоянно се усмихваше на Джимин.Това не може да е истина. Той просто го харесва.

-Татко какво става?-питам и го поглеждам.

-Нищо, просто се радвам на Джимин, колко е пораснал от последната ни среща.-казва той, а аз се ококорвам и изпускам вилицата си.

-Каква среща?-питам.

-Джимин майка ти и баща ти са Елизабет и Джон нали?-пита и го поглежда.

-Да, но какво общо с тях?-объркано пита Джимин.

-Ние се познаваме.Помня, когато беше на 5 години и те доведоха в нашата фирма да ми покажат, кой ще наследи тяхната.-започна да разказва.-Те са моите най-добри съдружници, и най-добри приятели.-довърши.Сериозно ли?Правилно ли чух?Как може да се познават?

-Така ли?-пита ме с Джимин в един глас.

-Да!-отговаря спокойно и отпива от напитка си.-Поздрави ги следващия път като се чуете.

-Добре!-отговори Чим.

-Трябва да ви кажем нещо!-казвам.

-Нали не си бременна?-пита баща ми като се задави.

-Нее как изобщо си го помисли?-питам, но не получавам отговор.-Офф няма значение.Искам да кажа, че с Джимин ще ходи за седмица в Ню Орлиънс.-казвам.

-Винаги си искала да отидеш там!-казва мама.

-Да и Джимин ще ме заведе.-казвам като му хващам ръката и го поглеждам.

Татко прочисти гърлото си и продължи.-Кога тръгвате?

-На 17!-казвам.-Това е.подаръкът на Джимин за рожденият ми ден.

-За колко ще сте там?-пита татко.

-Седмица.-отговаря Чим.-Два дена пътуваме стигаме, стоим седмица и на 8-я ден тръгваме.-обесни.

-Добре!-отговарят нашите.

-Значи позволявате да тръгнем?-питам за да съм сигурна.

-Разбира се!Това е мечтата ти от малка.Няма да те спрем да я осъществиш!-Това не е моят баща. Къде е той, и какво направихте с него?

-Мила и ние трябва да ти съобщим нещо.-казва мама.

-Кажи!-подканвам я.

-Бременна съм скъпа!-каза и огромна усмивка се появи на нейното лице също и на татко.Аз се ококорих и изпуснах чашата, която беше в ръцете ми и се пръсна на хиляди парченца по пода.

-Какво?-попитах втори път за да съм сигурна.Тя кимна и се хвана за стомаха.Ще си имам брат или сестра толкова съм щастлива винаги съм искала да не съм сама и ето най-сетне, но мисля, че е малко късно, но както и да е.

-Честито!-честити им Джимин.

-Благодарим!Алис кажи нещо.-каза баща ми. Сълзи от радост се стекоха от очите ми и веднага станах и ги прегърнах.

-Много се радвам!-казах им аз.





Нека позная не го очаквахте😂😂😂😂.Ето ме завърнах се има нова частттттт.Така извинявам се ако има грешки.
Иии дано главата да ви е харесала, следващата няма да е толкова късно, но покрай новата ми книга забравих за тази.Е какво да се правии😀😀.

ОБИЧАМ ВИ!! ❤❤❤❤❤❤❤❤

От началото до края.❤❤❤Where stories live. Discover now