Започнахме да помагаме на мама в кухнята.
-Подай ми зеленчуците.-каза ми мама.
-Ето!-подадох и ги.-А татко дали ще го хареса?
-Не знам скъпа.-каза тя.-Ще разберем след около...-погледна си часовника.-...10 минути.
-Колко?10 мин. не съм се подготвила, какво ще му кажа, трябва да съм готова за всякакви реакции.-започнах да говоря бързо и истерично, но наистина искам да го приеме добре.
-Успокой се!-каза ми тя.
-Прибрах се!-извика мъжки глас от хола. Със сигурност това не са 10 мин.
-Скъпи в кухнята сме.-извика обратно мама.
-Джимин ела до мен.-казвам и той идва и двамата се подпираме на барплота.
-Здравейте!-казва татко след като влиза в кухнята.Прегръща първо мама, после мен.Спира пред Джимин и го поглежда въпросително.
-Кой си ти младежо?-пита го.
-Аз съм Джимин!-казва подавайки ръката си за здрависване.
-Патрик!-казва баща ми и се здрависват.-Гадже на дъщеря ми ли си?-пита. Това е краят.
-Да господин Смит!-отговаря.
-Добре значи си от семейството.- казва татко.Чакай какво. Сериозно толкова добре го прие не може да бъде има някаква уловка.
-Ще вечеряме ли?-пита татко.
-Да тъкмо сервирах сядайте!-каза мама и всички седнахме на масата.
Татко постоянно се усмихваше на Джимин.Това не може да е истина. Той просто го харесва.
-Татко какво става?-питам и го поглеждам.
-Нищо, просто се радвам на Джимин, колко е пораснал от последната ни среща.-казва той, а аз се ококорвам и изпускам вилицата си.
-Каква среща?-питам.
-Джимин майка ти и баща ти са Елизабет и Джон нали?-пита и го поглежда.
-Да, но какво общо с тях?-объркано пита Джимин.
-Ние се познаваме.Помня, когато беше на 5 години и те доведоха в нашата фирма да ми покажат, кой ще наследи тяхната.-започна да разказва.-Те са моите най-добри съдружници, и най-добри приятели.-довърши.Сериозно ли?Правилно ли чух?Как може да се познават?
-Така ли?-пита ме с Джимин в един глас.
-Да!-отговаря спокойно и отпива от напитка си.-Поздрави ги следващия път като се чуете.
-Добре!-отговори Чим.
-Трябва да ви кажем нещо!-казвам.
-Нали не си бременна?-пита баща ми като се задави.
-Нее как изобщо си го помисли?-питам, но не получавам отговор.-Офф няма значение.Искам да кажа, че с Джимин ще ходи за седмица в Ню Орлиънс.-казвам.
-Винаги си искала да отидеш там!-казва мама.
-Да и Джимин ще ме заведе.-казвам като му хващам ръката и го поглеждам.
Татко прочисти гърлото си и продължи.-Кога тръгвате?
-На 17!-казвам.-Това е.подаръкът на Джимин за рожденият ми ден.
-За колко ще сте там?-пита татко.
-Седмица.-отговаря Чим.-Два дена пътуваме стигаме, стоим седмица и на 8-я ден тръгваме.-обесни.
-Добре!-отговарят нашите.
-Значи позволявате да тръгнем?-питам за да съм сигурна.
-Разбира се!Това е мечтата ти от малка.Няма да те спрем да я осъществиш!-Това не е моят баща. Къде е той, и какво направихте с него?
-Мила и ние трябва да ти съобщим нещо.-казва мама.
-Кажи!-подканвам я.
-Бременна съм скъпа!-каза и огромна усмивка се появи на нейното лице също и на татко.Аз се ококорих и изпуснах чашата, която беше в ръцете ми и се пръсна на хиляди парченца по пода.
-Какво?-попитах втори път за да съм сигурна.Тя кимна и се хвана за стомаха.Ще си имам брат или сестра толкова съм щастлива винаги съм искала да не съм сама и ето най-сетне, но мисля, че е малко късно, но както и да е.
-Честито!-честити им Джимин.
-Благодарим!Алис кажи нещо.-каза баща ми. Сълзи от радост се стекоха от очите ми и веднага станах и ги прегърнах.
-Много се радвам!-казах им аз.
Нека позная не го очаквахте😂😂😂😂.Ето ме завърнах се има нова частттттт.Така извинявам се ако има грешки.
Иии дано главата да ви е харесала, следващата няма да е толкова късно, но покрай новата ми книга забравих за тази.Е какво да се правии😀😀.ОБИЧАМ ВИ!! ❤❤❤❤❤❤❤❤
YOU ARE READING
От началото до края.❤❤❤
Random~Здравейте казвам се Алисън и съм на 16г.~ Имам кафеви очи и дълга кестенява коса. Родители те ми са много добри хора, майка ми е корейка, а баща ми е българин.Живеем в Корея. Ходим в България само през лятото.Най-добрият ми приятел е Kim namjoon от...