~Здравейте казвам се Алисън и съм на 16г.~
Имам кафеви очи и дълга кестенява коса.
Родители те ми са много добри хора, майка ми е
корейка, а баща ми е българин.Живеем в Корея.
Ходим в България само през лятото.Най-добрият ми приятел е Kim namjoon от...
Часовете минаха много бързо и с Еми се прибрахме за да се приготвим. Аз облякох това:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
А тя:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
След това отидохме до Мон. Всички бяха там и явно само нас чакаха.
-Здравейте!!-каза Мон -добави:-това са Тае,Юнги,Джин,Хосеок,Джункук и Джимин.
-Здравейте!Приятно ми е да се запозная с вас.-казах аз.
Еми също ги поздрави. Джимин не спря да ме гледа. Виждах радостта му в очите,все едно гледах малко дете на което му дават сладолед.
-Седнете на дивана докато довършим вечерята.-каза той и влезе в кухнята с останалите и остави мен Джимин и Еми да седим в хола.
-Алс отивам до тоалетната.-каза Еми и се качи на 2 етаж.
С Джимин останахме на дивана той каза:
-Ще ми дадеш ли номера си???
-Да разбира се!!!-казах аз и го написах на телефона му......
Мон се показа и се засмя и започна да сервира храната на масата.
-Хайде сядайте на масата да вечеряме.
След това видях как Еми излиза от кухнята. Седнахме и започнахме да се храним. След вечерята Джимин ме извика да седнем отвън. Аз се съгласих и излязохме и седнахме на пейката под уличнатана лампа.
И двамата гледахме нощното небе и не си казвахме и дума.
-Много си красива!!!-каза Джимин и развали тишината.
-Благодаря!-отговорих и не спирах да гледам небето.
След малко усетих неговото рамо как докосваше моето. Цялата настръхнах. Погледнах го и видях,че не спира да ме гледа.
Очите му блещукаха като звездички, а усмивката му, тази красива и голяма усмивка беше брилянтна.
Той се доближи до мен и ме целуна. Устните му бяха пухкави и топли, аз му отвърнах *РАЗБИРА СЕ*, но след минута се чу отварянето на врата. Двамата се отдалечихме и видяхме Мон и Еми да излизат.
-Къде отивате???-попита Джимин.
-Отивам да изпратя Еми, защото стана късно!-каза Мон.
-Довиждане, Еми до утре.-казах аз.
-Довиждане!-каза тя и се усмихна мазно.
Те тръгнаха.
-Джимин аз ще тръгвам.Стана късно.
-Добре, ще дойда до входната врата.
-Окей!!-казах
~~Влизайки в къщи Джимин ме дръпна за ръката и ме прегърна. Усетих аромата и топлината му, които се запечатаха в съзнанието ми. Той стоя пред вкъщи докъто не влязох и не светнах лампата в стаята ми...~~
