От началото до края.❤❤❤

19-та част

Ще имам брат или сестра.Не мога да повярвам.Много съм щастлива.

-В кой месец си мамо?-питам.

-Във втория.Следващия можем да разберем полът на бебето.-казва тя.След това дете животът ми ще се промени драстично, но към хубавата страна надявам се де.

-Добре надявам се да е момче.-казвам.

-Радвам се, че го приемаш толкова добре.-а как няма?-Винаги съм искала да не съм само дете.-казвам.

-Знаем.-казва татко.-Как върви училището?-пита.И сега как да му кажа, че два месеца не съм ходила.

-Добре!-казвам и се заигравам с пръстена ми.Винаги го правя когато съм притеснена.

-Излъга!-казва мама, добре как се осети.-От кога не си ходила?-пита.Тя какво?Как разбра, че не съм ходила?

-Два месеца!-казвам много тихо с очакване да не са ме чули.

-Как така два месеца?-повиши тон татко.Да ви сънезнае и слухът.

-Не знам!-казвам.

-Утре отиваш и не приемам отказ.В началото на годината си и си изпуснала много.Докато не наваксаш с оценките и нямаш по-висока оценка от 4 няма да се виждаш с Джимин.-казва твърдо.
Той нормален ли е?Няма право да ми забрани това.

-Не можеш да ми забраниш това!-казвам като повишавам леко тон.

-О само гледай!-казва.-И не ми повишавай тон.-казва като понижи гласът си.

-Татко моите оважения, но това нямаш право да ми забраняваш.-казвам с по-нисък тон.

-Мога и то веднага даже.Докато не си повишиш оценките няма да се виждате.-продължава.

-Какво ти сериозно ли?-питам като ставам от масата.

-И още как.Джимин извинявай, но трябва да си тръгваш.-казва и го поглежда.

-Не няма да ходи никъде.-казвам ядосано.

-Кат няма проблем спокойно.Ела с мен!-казва Джимин и става от масата и тръгна нагоре към стаята ми.

-Полудя ли?-развиках му се, а наще отстрани гледаха цирк.

-Така е правилно Алис.-казва съвсем спокойно все едно не е стано нищо специално.

-Кое е правилно не може да си тръгнеш!-продължавам да викам.

-Заради мен заряза ученето, а то е най-важно.

-Не е заради теб и ти също не си ходил.

-Ела да се качим.-каза той и тръгнахме на горе.

Правилно каза, че то е най-важно и не трябваше да го заебавам, но ми харесва да стоя в къщи по-цял ден с него .

Качихме се горе и запознайхме да оправяме багажа му не беше много и затова за 20 мин. бяхме готови.

-Наистина не искам да си ходиш.

-Знам, но трябва.-прегърнах го.-Сега да тръгваме.-каза и ме целунна нежно.

-Добре.-тръгнахме към изхода и когато минахме покрай нашите той им пожела лека вечер.

Щом го изпратих тръгнах към нашите.Знам, че утре ще го видя утре, но ще ми липсва.

-Доволни ли сте?Постигнахте какво искахте.Браво!-развиках им се и тръгнах към стаята си много ядосана от долу се чуваше как баща ми ме вика, но няма да сляза.
Край няма да им проговаря повече.

Това е главата дано ви хареса.

Първо :Честита нова година да сте много щастливи, здрави и успешни.

Второ:Извинявам се, че отдавана не е имало главо, но както написах в коментарите нямах време.Благодаря за търпението което имахте.
Също така вече имам 2,000 гледания за което съм много щастлива.Това е благодарение на вас и се радвам, че ви харесва нещото което пиша.

Много ви обичам!!❤❤❤❤