Just A Bet/Просто облог

Chapter 3

/Миа/
Станах рано и се оправих за училище.
Слязох при другите.

- Здрасти татко - казах като напълно игнорирах мама.

- Здрасти, Миа- каза като продължи да си чете вестника.

- Брей...- казах като погледнах Рена, която закусваше.- Я виж ти кой е станал рано.

- Миа - каза мама

- Какво? - отвърнах и грубо.

- Не мамо, остави я...тя е най-добра в това да ме мрази! - каза Рена и си взе чантата от земята - Аз отивам на училище, чао мамо, чао тате.

- Приятен дена Рена- каза мама, а татко дори не я погледна.

- Писна ми - каза мама и погледна мен и татко - Защо се държите с нея, сякаш е чужда. Тя е твоя и сестра, а на теб дъщеря. Какво ви е направила горката..

- Мразя всичко твое! - казах аз в лицето й.

- Не Миа! - каза тате и се изправи. - Тя ти е сестра и трябва да я уважаваш.

- Била ми сестра! И ти ли вярваш на това - той не ми отговори и аз излязох от къщата.
По пътя се бях разсеяла и не мислех за нищо освен за дните, в които бях сама, когато мама ни остави.

/Джънгкук/
След като се оправих, излязох и се качих в колата на Айрин.
По пътя се смеехме, но изведнъж видяхме зубърката, която Айрин супер много мрази но незнам защо..

- Я я виж те! Не изглежда ли супер жалка. - каза Айрин

- Хайде Айрин карай по-бързо, ще закъснеем. - каза Джимин.

- Това е добра идея - каза тя и се засили и мина покрай една голяма локва и опръска цялата Миа.

- Така и отива повече- каза тя и продължи да кара напред.

/Миа/
Както си ходех,някаква кола ме опръска и цялата станах мръсна. Дори и косата си намокрих, но въпреки всичко продължих да ходя към училище, защото знаех, че дори изчистена, пак ще ми се подиграват, поне този път си има причина.

Стигнах и влязох в стаята,цялата мокра и като ме видя класа започна да се смее.
Седнах си на чина и просто мълчах.
Класната влезе, заедно с едно момиче.

- Тишина клас. Това е новата ви ученичка Кристъл. Родена е в Америка и знае англииски и корейски. - каза тя и класа започна да пляска. - Кристъл, има две свободни места, до Съли и до Миа....избери къде да седнеш.

Тя дойде и седна до мен.

- Добре ли си? - попита ме тя - а аз кимнах. Въпреки, че не бях добре и със сигурност утре щях да бъда болна.

В междучасието:
/Джънгкук/
Бяхме в столовата и ядяхме.

- Този филм сме го гледали - каза Айрин.

- Тогава ще гледаме някой страшен. - предложих аз

- Ох..вече не ми се ходи на кино - каза Айрин - защо не отидем на боулинг?

- О да...съгласен - каза Джимин.

- Добре, щом искате! - казах.

Видях погледа на Айрин от нас, се измести към задната маса.

- Толкова е жалка, че дори няма приятели! - каза Айрин.

- Ха, тази не се поддава лесно!

- Какво искаш да кажеш? - попитах аз

- Че дори и ти не можеш да я свалиш! - засмя се Джимин.

- Моля! Ти чуваш ли се, мога да сваля всяко едно момиче, не зависимо какво.

- Е аз ти казвам, пък ти ако щеш вярвай. Тази има проблем с момчетата, още от 4 клас съм го забелязал. Когато някое момче се приближи до нея, тя се отдръпва възможно най-далеч. Гледай! - каза Джимин и стана от стола.
Отиде при Миа и седна пред нея.
Започна да и говори нещо и накрая и хвана ръката, която беше на масата, а тя веднага я дръпна под масата и започна да гледа надолу..
Джимин се върна.

- Видя ли! - каза ми той

- Тъпак! - засмях се -При теб става така, защото незнаеш как да действаш.

- Тогава пробвай ти! - каза Джимин.

- Пф...това е губене на време. Вместо да ям, да се занимавам със зубърка, да бе!

- Не, Джънгкук, ще го направиш! - каза Айрин като гледаше Миа

- Моля! - казахме аз и Джимин

- Довечера на нашето място и ще разберете за какво говоря!