Just A Bet/Просто облог

Chapter 14

Събудих се и първото нещо, което направих бе да видя Кристъл.
Тя спеше с стаята за гости.
Слязох долу и нашите закусваха

- Имам да ви казвам нещо! - казах - Моя приятелка спа в стаята за гости.

- Добре, няма проблем! - каза тате

- Ако искаш я събуди и елате да закусвате, за да не закъснеете за училище.

- Незнам! Тя е изморена доста, но добре.

Качих се горе и щом влязох в стаята я видях, че вече си е облякла униформата и си връзва косата.

- Кога се събдуди?

- Чух когато затвори вратата

- О не...събудила съм те

- Не...и без това трябваше да ставам за училище

- Ела да закусим.

Ние слязохме и седнахме на масата, където се намираше и Рена, която слушаше музика на слушалките и мисля, че изобщо не е забелязала, че сме на масата.

- Добре ли спа, Кристъл? - попита мама

- Да, леглото беше много удобно.

- Радвам се, сега се нахранете и отивайте на училище.

- Ти няма ли да закусиш? - попита ме Кристъл

- Не, аз не съм гладна.

- Но ти си толкова слаба. Защо не се храниш?

- Не се тревожи за мен. Ти се нахрани.

След закуската излязохме за училище.
По пътя срещнах Джънгкук.

- Миа, почакай! - викаше той зад нас.

- Миа, викат те! - каза Кристъл

- Така ли? Аз нищо не чувам.

Джънгкук ме настигна и ми се изпречи на пътя.

- Спри де....гоня те от пет минути...

- Хайде Кристъл. Ще закъснеем за училище.

- Хей...не ми обръщай гръб.

- Спри Джънгкук да ме преследваш. Вчера бях ясна, ти какво не разбра?

- Не искам да стоя далеч от теб.

- Аз пък искам. Не е нужно да играеш театър. Не се прави, че ти пука за мен.

- Пука ми! И то много. Извинявай за вчера. Не знам какво ми стана.

- Отивай при приятелите си. Защо се занимаваш с момиче, което няма приятели, а?