Just A Bet/Просто облог

Chapter 11

Гледахме се няколко секунди, докато тя се изправи.

- Кхъм..- каза и си сложи кичур коса зад ухото. - Аз ще тръгвам. - каза тя и влезе вътре.

Аз стоях и гледах как се отдалечава когато Айрин ми залепи един шамар зад врата.

- Имаше шанс да я поканиш тъпако! - каза ми тя

- Не е толкова лесно Айрин. Тя не е като другите, няма да се съгласи веднага, но ще го направи.

- Искам до утре да си я поканил! - каза тя и влезе вътре.

След няколко часа:

Стоях на чина и я гледах. Как да я поканя...най-накрая се сетих.
Денят мина и се прибрах вкъщи.

*Миа*

Вече си бях у дома и видях че всички са заети с нещо.
Рена пишеше домашни, тате говореше по телефона, а мама сервираше вечерята.

- Здравей Миа! Гладна ли си? - попита ме тя

- Да...тоест не, вече ядох! - качих се в стаята си и започнах да си пиша домашните. Чувствах се ужасно, не бях яла отдавна, а и изгубих бройката на дните, в които не трябва да ям, напоследък Джънгкук се върти доста около мен и ме разсейва.
Докато стоях и пишех, чух клопане. Някой целеше прозореца ми с камъчета...
Само да видя кой е...майката му ибах (сори😂, просто в момента ми е смешно)

- Джънгкук...какво правиш тук??- попитах през прозореца. Отворих прозореца и той ме замери с едно лисче.
Аз го отворих и вътре пишеше:
"Ела на Хелоуин партито с мен"

- Да не си пиян? - попитах

- Не...трезвен съм...истината е, че имам вече друго мнение за теб и искам да дойдеш с мен, ако не като гаджета, то поне като приятели.

Аз се засмях,взех ножица и нарязах лисчето.

- Не ти вярвам! Няма да ти се вържа на номерата.

- Не са номера! - затворих прозореца, но той отново се покатери (представете си че се катери по нещо) и влезе в стаята ми.

- Джънгкук...ти си луд. Спри да влизаш в стаята ми...

- Ще спра ако дойдеш с мен на партито. - аз отидох и заключих вратата.

- Не Джънгкук, сега си върви.

- Миа...

- НЕ! - викнах и някой почука на вратата.

- Миа...добре ли си? - попита татко.

- Да... - казах

- Ще отключиш ли.