Just A Bet/Просто облог

Chapter 10

/Миа/
След няма 20 минути въртене и мислене какво ще се случи утре като ни намерят,чух Джънгкук да крещи.

- Ей...какво стана?

- Нищо, просто кошмар.

- Но ти си целият мокър, добре ли си?

- Да...ти защо не спиш?

- На някои хора не им е лесно да спят на пода в класната си стая.

- И какво цяла нощт ще гледаш тавана?

- Може. А ти какво толкова сънува.

- Просто лош сън, нищо сериозно.

- Физиономията ти казва друго.

- Казах ти, че не е нищо интересно, хората понякога сънуват кошмари...

- Да, сънуват когато им предстои да стане нещо в бъдеще или вече е станало нещо в миналото.

- Какво искаш да знаеш?

- Нищо, това си е твоя работа. Просто искам да си ходя.

- И аз също - докато говорихме навън чухме гръмотевици и аз се стреснах от шума и креснах, а Джънгкук започна да се смее

- Какво? - смееше се той - Забога какво беше това??

- Ха-ха много смешно - казах съркастично аз

- Не се ядосвай де Мини..ох чакай..Миа. Обърках се...не ми казвай, че те е страх от гръмотевици.

- Първо - Да не съм те чула да ме наричаш пак така и второ-Не ме е страх...да не съм на 5...

- За това изпищя преди малко.

- Аз откъде да знам, че има гръмотевици.

- О не...не мога - продължаваше да се хили.

- Добре че поне е тъмно и не се налага да ти гледам физиономията. - изведнъж в стаята стана тихо и вече Джънгкук не се смееше.

- Джънгкук, да не заспа? - попитах, но не получих отговор. Вече ставаше странно. Изправих се на крака и някой ми дръпна крака, аз изпищях и паднах, но това просто е било шега на Джънгкук, а като паднах Джънгкук ме хвана и вече можех да му видя очите.
След няколко секунди той пак започна да се смее.

- Ъх...пусни ме - той ме пусна и падна на земята от смях.

Аз стоях права с кръстени ръце и изведнъж токът дойде.

- Мерси Господи - казах аз, а Джънгкук се изправи.

Той стана и отиде да провери дали е отключено и вратата се отвори.
Ние се зарадвахме, аз си взех раницата и веднага си тръгнах от училището.

/Джънгкук/
Тя си тръгна без дори да ми каже "Чао" все пак прекарахме 2 часа заедно. Каквото и да правя, тя не ме отразява, и не знам дали някой ден ще се влюби в мен.

Аз си тръгнах и веднага си легнах. Нашите вече спяха, което беше добре, защото не исках да ме разпитват.

/Миа/
Прибрах се и у нас беше светнато.
Нашите ме чакаха и бяха ядосани.

- Татко...

- Къде беше? - попита той

- Аз...

- Знаеш ли от колко време се мъчим да се свържем с теб? Да не би да си била с момче или някъде на купон. - обади се мама.

- Преди да говориш, първо ме попитай! - казах

- Нали майкати не казва истината. - каза тате

- Не тате, заключих се в класата стая и досега се мъчих да изляза.

- Какво си правила толкова късно там?

- Ъм...имах да правя проект, но спокойно, бях сама. Имаше бура и тока спря и беше тъмно, съжалявам татко.

- Добре Миа, отивай да лягаш! - каза тате, а аз кимнах.

/Джънгкук/
На сутринта бях събуден от вода...отворих очи и видях Айрин, която държеше празна кана, в който най-вероятно е имало вода, но вече не.

- Ей...какво правиш? Това не е нормално събуждане

- Казвай как мина вчера...

- Защо ни заключи и угаси тока?

- Тъпако...за да се сближиш с нея.

- Е...не се получи.

- Как така? Не я ли покани на Хелоуин партито?

- Пф не...забравих...

- Ай...- хвана се за главата - Нали това беше целта...

- Ако я бях поканил, тя нямаше да приеме, ще я поканя друг път.

- Побързай Джънгук, преди Джаксън да те е изпреварил. - каза тя и излезе.

Аз се оправих за училище и след 10 минути бях там с Джимин и Айрин.
Видях Миа да идва с колелото си и отидох при нея.

- Хей Мини...- казах и аз

- Не ме наричай така.

- Защо? Това име те описва добре. Ти си миньон и те е страх от гръмотевици.

- Аз съм най-високото момиче в класа.

- Но не си по-висока от мен, нали така.

- Ти си момче, затова.

- Е не се ядосвай Мини...- разроши ми косата - Така си по-хубава - каза той

- Как смееш да ми пипаш косата...- ядоса се тя - Сега ще видиш ти - тръгна да ме гони и обиколихме целия двор.
Накрая се обърнах с лице към нея и й направих смешна физиономия, но тя се престъпна и паднахме на земята заедно.