Just A Bet/Просто облог

Chapter 12

*Джънгкук*
Беше сутрин и аз бях събуден от алармата ми.
Оправих се и Айрин ми звънна.

- Пред нас ли си? - попитах я

- Не...тази сутрин няма да идвам, най-добре отиди с Миа.

- Защо? Постоянно ме караш да съм с нея. Вече я поканих...

- Това не значи, че ако Джаксън я покани тя няма да се отметне.  Трябва поне да сте приятели и да се чувства добре с теб.

- Ох...добре. Ти къде си?

- Аз съм с Джимин, пътуваме към училището.

- Добре, ще се видим там.

Затворих и излязох.
Минах покрай къщата на Миа и тя тъкмо излезе от тях.

- Миа...- викнах аз, защото бях малко по назад.
Тя се обърна и щом ме видя се ядоса.

- Защо си тук?

- Отивам на училище също като теб.

- Ти не ходеше ли с Айрин и Джимин?

- Да, но ми се ходеше пеша и те срещнах случайно.

- Не...не го вярвам, защо се забъркваш с мен?

- Защото ще ходя с теб на Хелоуин партито.

- Вече приех, но ти продължаваш да се навърташ около мен.

- Мислех, че сме приятели.

- Не, Джънгкук, невъзможно е да сме приятели.

- Щом аз казвам, значи е така! - каза и спря до една чешма да пие вода.
Докато пиеше, завъртях кранчето и водата се увеличи и целия го умокри.
Той се изправи и целия беше мокър, а аз започнах да се смея.

- Какво се смееш? - попита той - Ужас...влезе ми и в носа..- аз продължавах да се смея и покрай мен и той започна да се смее.

Смяхме се няколко минути и после казах.

- Мале...колко е часът?

- О не...имаме 4 минути

- Ох...ти си виновен...заради теб ще закъснеем.

- Аз ли? Ти ме намокри целият и не спря да смееш 10 минути.

- А ти ме предизвика......

Ние започнахме да тичаме към училището.
Стигнахме и звънеца би.
Ние се успокоихме, но бяхме много изморени, защото тичахме до тук.

*Миа*
Имахме физика.
Влязохме в класната стая и седнах до Кристъл.
Носеше слънчеви очила и беше тъжна.