*Миа*
Събудих се в апартамента ми, защото телефона ми звънна.
- Какво? - попитах
- Хайде, ставай Миа! Съвсем забрави, че трябваше да ходим на пазар за рождения ти ден след три дни.
- Ох боже, вярно! - казах и станах.
Оправих се и излязох от нас. По пътя едно малко момченце се блъсна в мен.
- Упс...внимавай - казах
- Мама..- каза той. Личеше си, че нямаше повече от 1 годинка, защото не говореше добре.
- Къде е майка ти?
- Там - каза момчето и посочи зад гърба си една жена с черна рокля, която седеше с гръб към нас и говореше по телефона.
- Тогава отиди при нея - погалих го по косата и щях да тръгвам, но жената се обърна.
- Сам...- каза тя, а гласа и ми се стори познат. Щом я погледнах разбрах, че това беше Кристъл.
- Защо отиде да притесняваш непознатите! - каза тя, а щом ме погледна в очите се стресна.
- Кристъл...- казах
- Хайде Сам, качвай се в колата
- Кристъл, почакай - хванах я за ръката. - Забога къде беше толкова време? Защо излъга за аборта?
- Извинявайте, вие коя бяхте?
- Знам, че ме помниш, просто ми кажи, ние бяхме приятелки.
- Госпожо, имам работа, не съм свободна.
- Това ли заслужих? Толкова много съм ти помагала, а ти сега не искаш да разговаряш с мен. Не мога да повярвам колко много си се променила. Когато брат ти те тормозеше, аз бях до теб и винаги бях готова да ти помогна, а ти ме излъга. Защо го направи? Отговориш ли ми, ще те оставя намира.
- Добре, Миа. Ще ти отговоря, но не сега. Довечера в осем, ще те чакам в парка.
Чаках деня да мине, за да срещна с Кристъл, но сякаш часът беше замръзнал и скоро нямаше да стане осем.
Все пак прекарах деня с Джънгкук и щом стана осем отидох в парка.
Кристъл седеше на пейката сама и ме чакаше.- Нали не съм закъсняла? - попитах и седнах до нея.
- Какво искаш да знаеш? Питай по-бързо, защото трябва да си ходя, Самуил е сам.
- Хубаво име, но защо излъга за аборта.
- Не исках, но Сехун каза, че ако искам това бебе, не трябва никой да знае, че съм бременна и ако кажа на теб че съм направила аборт, той щеше да остане с мен и синът ни и да бъдем семейство.
- И сега радваш ли се, че стана така?
- Той си намери много добра работа и сме богати сега, тъй че...радвам се, че стана така.
- Има нещо...защо лъжеш?
- Това е нелепо. Да не четеш мисли? Тръгвам си.
- Не, чакай. Искам да ти помогна, искам да сме отново приятелки, дай ми шанс. Искам да знам какво става с теб. Досега нито веднъж не съм се държала с теб зле. Това не е ли причина, за да ми имаш доверие? - попитах
- Добре. Задържах бебето и всичко ни е наред, но Сехун се държи ужасно с нас. Имаме пари, коли и скъпи неща, но съм нещастна. Винаги е бил такъв, но още вярвам, че може да се промени, поне заради сина си. Освен това вечер рядко е вкъщи и съм сигурна, че ходи по барове и е с други момичета.
Не знам дали го обичам, но искам щастливо семейстов. Искам да дам на Самуел живота, от който бях лишена. Искам да има родители. - тя заплака, а аз я прегърнах.- Знаеш ли какво? Сам е късметлия, че има майка като теб.
- Не, аз съм ужасна.
- Не, не си. Знаеш ли какво? След три дни имам рожден ден, доведи Сам със себе си и ще се забавляваме.
- Мерси за поканата. Ще дойдем.
- Надявам се, ще е забавно.
*РД*
Бяхме в ресторанта и си прекарвахме добре. Кристъл беше там, Джънгкук, родители те, приятелите ми...
Смяхме се и запечатвахме моментите.
Всичко вървеше нормално, когато Джънгкук не помоли всички за тишина.- Тишина моля....искам да отправя едно предложение към Миа.
- Стига шеги, сигурно ще иска да заминем на почивка
- Миа, омъжи се за мен. - каза и извади един пръстен от джоба си. - аз щях да се разплача
- Не...- казах и всички ме погледнаха изплашено - Не....съм имала по-добър рожден ден. Ще се омъжа за теб Куки - целунах го и всички ни ръкопляскаха.
Докато един ден не се разведохме, защото не можахме да се понасяме...
ШЕГУВАМ СЕ...
Заживяхме щастливо заедно.
![](https://img.wattpad.com/cover/165538298-288-k473765.jpg)
VOUS LISEZ
Just A Bet/Просто облог
Fanfiction"Не биваше да ти се доверявям, Джеон Джънгкук" *щото ме мързи да пиша резюме*