Just A Bet/Просто облог

Chapter 19

*Денят на Хелоуин партито*

Бях на училище и бях много изнервена, заради днес вечерта. Нямах си на идея какво ще нося и трябваше да разговарям с Джънгкук кога да ме вземе.
Вече бях в училище и чаках в класната стая.

- Джънгкук! - той влезе в стаята и аз го извиках - Колко странно, снощи не си се промъквал в стаята ми или поне аз не знам!

- Не исках да те притеснявам? Но какво...ти искаше да дойда ли? - усмихна се той и аз го ударих леко по рамото.

- Не, не е вярно! Исках да говоря с теб за довечера.

- Ще те взема в 19:00.

- Чакай...не трябва ли да се чакаме направо там.

- Не...нали това е да имаш с кого да ходиш...да знаеш, че той ще дойде и ще те вземе и ще прекарате нощта заедно, иначе няма да е интересно ако дойдем отделно.

- Изобщо не ми пука...- казах и той ме погледна сериозно - Значи в 19:00 вечерта....добре ще съм готова дотогава.

В стаята влезе Кристъл и не изглеждаше добре. Зарязах Джънгкук и отидох при нея.

- О боже...Кристъл...много си бледа...какво ти е?

- Знаеш, заради бебето...цяла сутрин повръщах - засмя се леко, но бях сигурна, че не е само това

- Да не е станало нещо? Кажи ми...- казах, тя ме хвана за ръката и ме издърпа навън в коридора.

- Миа...Сехун ме накара да махна бебето!

- Моля!! Не ми казвай, че си го махнала! - тя мълчеше - КРИСТЪЛ - викнах по-силно.

- Няма го! - каза тя и й се насълзиха очите, а аз я прегърнах.

- Много съжалявам за бебето. Ти го искаше.

- Аз съм добре, исках то да се роди, но сега поне мога да продължа образованието си.

- Защо говориш така? Не се ли чустваш зле?

- Да, но не мога да върна времето, а и да можех, какво можех да направя!? - каза тя и влезе в класната стая.

Исках да направя нещо хубаво за нея, защото тя не заслужаваше такова отношение.

*След часовете*

/Джънгкук/
Прибрах се с Айрин и Джимин и отидохме после на нашето място.

- Е, Джънгкук...мине ли този ден вече си свободен от Миа - каза Айрин.