Just A Bet/Просто облог

Chapter 8

- Миа, всичко наред ли е? - влезе татко.

- Да, защо да не е?

- Чух мъжки смях...

- Това е от телефона ми, гледах клипчета в ютуб.

- Е, че как не са ти се спукали тъпанчетата, щом при в моята стая се чу, какво ли е било тук?!

- Добре, и без това ще лягам.

Той излезе от стаята и Джънгкук излезе от под леглото.

- Добра актриса си - каза

- Мразя да лъжа татко, но заради тебе се наложи.
Сега си тръгвай.

- О не толкова бързо...искам да разгледам стаята ти.

- Случайно аз да се промъквам в твоята стая без разрешение...не нали!

- По спокойно, няма да ти я изям.

- Какво забога мислиш, че правиш? Какво искаш от мен? Айрин ли те накара да дойдеш.

- Уоу...дишай...дойдох по собствено желание, защото се притеснявах за теб.

- Моля...- засмях се - Не вярвам на това, което чувам. Не се опитвай да ме свалиш, защото не бих се вклюбила в човек като теб.

- Ауч! - хванах се за сърцето - Миа, разбра ме погрешно.

- Все тая, моля те върви си, защото някой може да влезе и ако те види...

- Помниш ли преди да ни прекъснат какво правехме? О да...сетих се...- започна да върви към мен и пак се опрях в стената. Гледах го в очите и не можех дори да помръдна. Беше ме страх. Той се приближи и щеше да ме целуне, но си сложих ръката.

- Добре...ще се видим утре в училище! - каза и излезе през прозореца. Сърцето ми биеше много силно, ако не го бях спряла, щеше ли да ме целуне? Щеше ли да целуне една зубърка, която до вчера обиждаше.

Легнах си и цяла нощт не спрях да мисла за това.

/Джънгкук/
Излязох от тях и отидох на нашето място, където се събирахме с Айрин и Джимин.

- Хей...много бързо се върна - каза Айрин.

- Ох...трудно е да я накарам да ме хареса.

- Моля...нали не се отказваш.

- Не, но незнам дали изобщо ще успея...тя е с труден характер.

- Ти какво направи?

- Влязох в стаята и през прозореца и опитах да я целуна, но не успях.

- Ще успееш, изчакай да мине утре и я покани на Хелоуин партито.

- Дали ще се съгласи?

- Накарай я да се съгласи

- Ох...ако искаш тя да те хареса не трябва да правиш така - обади се Джимин - Трябва да се сприятелиш първо с нея. Трябва да и покажеш, че може да ти вярва и когато започне да споделя с теб, значи вече почти се е влюбила.

- Червенокоското има право! - обади се Айрин. - Но ние нямаме време, за да чакаме. Ако Джаксън покани Миа на балът и тя се съгласи, ще е твърде късно.

/Миа/
Бях будна и гледах тавана, когато алармата ми би. Забога кога е станало време за училище.

Станах и се измих, после се преоблякох и тръгнах към училище без да се спирам да поздравявам татко, защото бях разсеяна.
Стигнах и седнах на чина си.
Не се чувствах добре, бях недоспала, от пет дни не бях яла и на всичкотоотгоре случката с Джънгкук не ми излизаше от главата.

През вратата влязоха и фантастичната тройка (😂😂)
Айрин, Джимин и Джънгкук.
Те заеха местата си и часът започна след пет минути.
През часа някой ме замери с листче и аз го вдигнах от земята, за да го прочета.

- Джънгкук, Миа...вие какво си мислите, че правите в часа ми? - каза учителя - Подхъргате си бележки, така ли!

- Не аз не съм...- опитах се да кажа, но той продължи да вика

- След всички часове вие двамата ще останете да изчистите класната стая.

Обърнах се назад и видях Джънгкук да се усмихва, но след като ме видя ми намигна и аз веднага се обърнах напред.

/Джънгкук/
След часа:

- Браво Джънкук, нарочно ли го направи? - попита Айрин

- Да, затова не написах нищо в листа, с който замерих Миа, защото знаех, че учителя ще ни види, сега ще останем само двамата - казах аз.