Just A Bet/Просто облог

Chapter 20

Наистина ли толкова боли да те отхвърли момче? Винаги съм си мислела, че момичетата, които биват зарязвани от момчето, което харесват и използват израза "боли ме" всъщност блъфират. Наистина боли, защото се привързах към него, започвах да мисля, че и той също се привързва към мен. Това е цялата истина. Бях изиграна, което ме прави жалка, защото от самото начало знаех, че на този човек не трябва да се има доверие.

На сутринта

Бях си вкъщи и си стоях в стаята. Малка част от мен се надяваше Джънгкук да връхлети през прозореца както правеше всяка вечер, но друга част от мен не искаше да го вижда, защото видех ли го, щях да си спомня как ме е разигравал в продължение на дни.
Поне днес е събота и не се налага да го виждам.
През почивните дни ще се оправя и ще го забравя, сигурна съм.

/Джънгкук/

- КАКВО НАПРАВИ, АЙРИН! - бях у Айрин и й крещях,докато тя спокойно си пиеше коктейла.

- Какво? Направих ти услуга, не се налагаше да и го казваш лично.

- Аз наистина я харесвах!

- Не, Джънгкук...не я харесваш. Тя не те заслужава, нима не помниш преди аз да ти кажа за нея, ти дори не знаеше името й

- Преди! Опознах я и не искам да мисли, че я мразя.

- Не е ли по-добре?

- Не...защото с нея се чувствам добре. Макар и да не сме гаджета, искам да сме приятели, защото обичам когато се шегувам с нея и тя ми се ядосва на шегите и е забавно. Обичам когато понякога се смее на шегите ми, обичам как я е грижа за чувствата на другите...

- Това е облог, и така ще си остане!

- Не става аз да понасям всичко, ти си замесена също.

- Не аз и разбих сърцето на танците.

- Ако не беше пуснала онзи запис, нямаше да стане така. Забога това са и последните танци....защо го направи?

- Мислиш ли,че ми пука за нея? Тя е нищо.

- Защо я мразиш толкова? Не ти е направила нищо.

- ТИ НЕРАЗБИРАШ!

- КАКВО НЕРАЗБИРАМ? Че си жестока, че не ти пука за никой, освен за себе си? Разбирам го отлично! - казах и напуснах къщата й и се запътих към къщата на Миа.

/Миа/
Влязох в банята и се изкъпах. Преоблякох се и излязох, тогава видях Джънгкук да седи на въртящия се стол и да се върти.