Just A Bet/Просто облог

Chapter 7

Пристигнах в болницата и след няколко минути намерих и родителите ми да чакат пред стая.

- Татко! - казах и го прегърнах. - Какво е станало?

- Рена се е опитала да се обеси...

- Моля!

- А ти къде беше? - попита тате

- Бях на рожден ден на приятелка, забравих да ви кажа, че ще ходя.

- Защо остави Рена сама? - намеси се мама, която приличаше на призрак. - Защо? Тя е малка...как можа да я оставиш, Миа? - хвана ме за раменете - Видяхте ли какво направихте? Вие сте ядосани на мен, но защо си го изкарвате на нея? Тя е твоя дъщеря и твоя сестра. - започна да вика - Какво ви е направила? До сега един път не съм я виждала да се усмихва. Тя не го заслужава, това че е моя дъщеря не значи, че заслужава такова държание.
Как можа Миа...оставила си я сама...изобщо пука ли ти за нея? Защо изобщо питам...естествено, че не ти пука. Знам, че сгреших, но има неща, които незнаете. И ако се чувствате длъжни да живеете с мен и Рена, добре...след като се оправи ще се махнем, няма повече да ви затрудняваме. - викна тя

- Шин Ха...- викна и името татко - Разбирам, че ти е тъжно, но откъде Миа да знае, че ще стане така. А и ако не ни пукаше за Рена, щяхме ли да сме тук? Що за майка си? Първо ни оставяш, после се връщаш....голям късмет имаш, че съм милостив и те приютих, но не съм ти простил. Прибрах те само заради Рена, защото беше малка и не би могла да я отгледаш без наша помощт. Затова бъди благодарна, че не си на улицата, а не се оплаквай от Миа.

- Спрете да се карате - извиках аз - Това ли е най-важното в момента? Да говорите за миналото? Не искам да си спомням маналото, но не мога да го забравя. Оставете това...сега е важно Рена да се оправи, нали и тримата го искаме!

В този момент докторът излезе

- Докторе, как е тя? - попита мама

- Всичко е наред, тя е добре. Докарали сте я навреме, но ако това се повтори, не знам дали ще можем да я спасим отново. Затова я пазете! - каза лекаря

- Можем ли да я видим? - попита мама

- Разбира се, тя е будна. Ще я изпишем утре, днес ще остане тук.

Ние влязохме и видяхме Рена да седи на леглото и да гледа в точка, а цялото и гърло беше в рани.

- Оу мила...- разрева се мама и я прегърна - Защо го направи?

- Рена, що за безотговорна поведение...това е престъпление да си посягаш на живота.