Just A Bet/Просто облог

Chapter 5

- Моля?! - възкликнах аз - Да не си си изгубил зрението и вместо някоя друга каниш мен?

- Не Миа! Виж даже името ти споменавам...просто искам да ти се реванширам, че не мога да дойдо до библиотеката с теб.

- О повярвай ми, като не идваш ми правиш голяма услуга. - казах и се обърнах с гръб

/Джънгкук/
Трябваше да действам, трябваше да направя нещо, за да не си тръгне...не мога да предада Айрин. Аз вече и обещах.
В този миг я хванах за ръката и я дръпнах силно към мен.
Погледна ме в очите, а после сведе поглед и веднага се отдръпна.

- Пусни ме Кук, казах ти, че не искам да дойда. С теб не сме никакви. До вчера дори името ми незнаеше и ме наричаше "зубърка" а днес ме каниш на рождения ден на сестра ти. А и откъде да знам, че не ме лъжеш и не искаш да ме изнасилиш някъде или да ме изложиш.

- Добре права си, че не можеш да ми имаш доверие, но всяка друга би приела на твое място, а ти се дърпаш. Знам, че ме харесваш.

- Как пък не. По-добре да си прережа вените. С теб дори приятели не можем да бъдем, и причината си ти. Ти се мислиш за много голям, заради богатите си родители, но без тях, няма и да издържиш и ден сам. - каза ми го право в очите и аз се ядосах. Идеми да и се развикам в лицето колко жалък зубър и че си пилея времето с нея, но какъв приятел ще съм. Айрин винаги ми е помагала.

- Добре Миа! - казах - Все пак сме от един клас и за толкова години не съм ти правил нищо, пък сега ли да ти направя. Това е една от причините да ми се довериш.

- Кажи ми пет причини, за да ме разобедиш, че не искаш да ми направиш нищо лошо.

- Знаеш ли какво? И една причина ми стига, за да ми повярваш! - казах и си извадих телефона и набрах мама и след като вдигна включих на високоговорител - Ало, мамо...може ли на рождения ден на сестра ми да доведа една съученичка?

- Нямам нищо против, само побързай, че накрая ще изпуснеш духането на свещичките.

- До после! - затворих и я погледнах. По лицето си личеше, че вече ми повярва.

- Е...- казах,като чаках да каже нещо.

- Добре, може би за това не лъжеш, но неискам да идвам, защото с теб не сме приятели.

- Миа, няма да съжаляваш, ако дойдеш.

- Защо точно мен каниш?