His princess [ЗАВЪРШЕНА]

Chapter 7

Събудих се от алармата си, която сякаш биеше с чук главата ми. Боже, не трябваше да слушам Кортни. Станах с много усилия и отидох в банята. Пих вода и започнах да се оправям. Измих си зъбите, оправих косата си и сложих малко грим. Главата ме цепеше ужасно много. Облякох си тъмно синя тясна пола и бяла блуза без ръкави. Взех чантата си и се огледах за последно. Мислех, че нищо не ми липсва и затова излязох от апартамента и се отправих към колата ми, която беше на паркинга.

Тъкмо когато тръгнах да отключа колата си до мен спря познатия лъскаво черен Corvette. Джеси ми кимна към пасажерското място, а аз поклатих глава в отрицание. Той смъкна прозореца на колата.

— Дарси, качвай се! — заповяда той и аз се стреснах от тона му.

Кимнах и влязох вътре без да задавам въпроси. Не смеех да погледна към него. Изпитвах малък страх, защото тона му много ми напомни на този на Марк. Разкарах тази мисъл от главата си, докато пътувахме към офиса.

— Защо не си вдигаш телефона? — попита със студен тон.

— Телефона... о, боже! Тотално бях забравила. Падна му батерията и не съм го поглеждала, а и вчера бях много уморена и като се прибрах веднага заспах. — казах.

— Хм... ясно — каза той, а погледа му беше съсредоточен върху пътя.

Честна дума - в момента изпитвах страх от него. Това студено държание и недоверие ми напомняше на Марк. Само се молех да не ме удари. Това беше единствения ми страх, че може някой отново да ме налага, а аз не искам това. Погледнах съсредоточените му сини очи в пътя. Ченето му беше затегнато. Беше затегнал хватката си около волана до такава степен, че кокалчетата му бяха побелели. Коремът ми се сви на топка. Този му вид изпрати поразяващи тръпки по цялото ми тяло. Веднага извъртях поглед и погледнах през прозореца.

Имах чувството, че пътя до офиса е безкраен. Подскочих, когато усетих дланта на Джеси на бедрото си. Сърцето ми само ускори ритъма си и усетих как косъмчетата на тила ми настръхват. Ще ме нарани ли?

— Какво има? — попита с нежен глас.

— Н-нищо — излъгах.

— Дарси — настоя той и аз се притесних.

Отдъхнах си, когато той спря пред офиса. Това беше моментът. Трябваше да се измъкна. В този момент в който се опитах да отворя вратата, той я заключи. Очите ми се разшириха и сърцето ми ускори ритъма си.