His princess [ЗАВЪРШЕНА]

Chapter 16

— Какво по дяволите си мислиш, че правиш!? — изръмжа Джеси и аз като опарена оставих телефона му на нощното му шкафче и го погледнах.

О, мамка му!

Беше ядосан. Не, ядосан беше слабо казано. Загазих и то сериозно. Той прекоси стаята и дойде до мен грабвайки телефона от шкафчето. Прегледа го и отново върна погледа си на мен. Очите му бяха станали черни. Направих крачка назад, но щом опрях леглото подскочих, а той се доближи до опасно близко разстояние. В този момент ръката му обхвана челюста ми и стисна силно. Имах чувството, че ще ми счупи челюста. Доближи се до мен и се вгледа в очите ми.

— Никога. Повече. Да. Не. Си. Ми. Бутнала. Телефона! Ясно? — изръмжа и аз кимнах едва-едва — Никога! — изкрещя и извъртя главата ми.

Стоях и треперех. Не! Няма да позволя отново да страдам! Изблъсках го от мен и грабнах сака си. Взех телефона си и побягнах към вратата. За мое щастие не се опита да ми попречи да избягам. Това беше края! Мислех, че никога няма да ми посегне, но това обърна представите ми. Какво си мислех? Беше прекалено хубаво, за да е истина. Излязох от хотела и спрях едно такси. Влязох в него и дадох адреса на родителите си. Бяха близо до Манчестър, пък и тъкмо щях да мина да ги видя. А ако се бях върнала в Лондон Джеси щеше да ме намери. Сега си обясних всичко. От къде е знаел размера на дрехите ми, къде живея, от къде ме познава и т.н. Как може да съм била толкова глупава? А как така не съм разбрала за Джеси от Марк?

Двадесет минути по-късно таксито спря пред скромната къщичка на родителите ми. Платих на шофьора и слязох от колата. Нашите щяха да се зарадват. Те да, но аз определено нямах сили за усмивка. След това което направи Джеси ми се иска да се разплача, но няма смисъл. Въздишах и тръгнах към входната врата. Тук Джеси никога нямаше да ме намери. Сигурна бях в това. Дори и Марк не знаеше за къщата на родителите ми. Само и единствено Кортни, но не ми се вярваше тя да му даде адреса. Трябваше да ѝ звънна. Застанах пред вратата и позвънях на звънеца. Почаках малко, когато баща ми отвори вратата. Той се ококори, а аз му се усмихнах. Баща ми беше сравнително по-висок от мен. С прошарена коса и тъмни очи. Той ми даде мечешка прегръдка, а аз се закашлях фалшиво.

— Дарси, какво правиш тук? — попита радостно той.

— Дойдох да ви видя, но щом не е удобно може да си ходя — казах а той се отдели от мен и направи гримаса, но след това се усмихна.