His princess [ЗАВЪРШЕНА]

Chapter 27

На вратата се почука и ние с Джеси се отделихме. Той ми кимна и аз се поех въздух. Отворих вратата на която седеше майка ми и ни огледа. Тя без да каже нищо ме прегърна и разстри гърба ми.

— Честито, Дарси! — каза тя и аз отвърнах на прегръдката. — Остави го баща ти. Трябва малко да преосмисли всичко, което се случи. Първо предложението за брак и веднага след него, че си бременна. Аз се радвам, че ще бъда баба. Може пък баща ти да се е почувствал засегнат, защото все още се чувства млад. — пошегува се тя и аз се изкикотих.

— Не може вечно да сме млади. — казах и се отделихме.

— Така е. — съгласи се тя. — Хайде, елате да слезем. Направих ти джинджифилов чай. Като цяло джинджифилът много помага при гаденето и го предотвратява. — каза тя и аз погледнах към Джеси.

— А това не го прочете във форумите, така ли? — подразних го и присвих кръвнишки очи към него, а той ме изгледа виновно. О, той го прие навътре. — Шегувам се! — побързах да кажа.

— Съжалявам. — каза той искрено и аз се обърнах към него.

— Мамо, след малко ще слезем. — казах и видях как само кимва и тръгва към кухнята. — Джеси, съжалявам, не исках да прозвучи така. — казах и отидох до него.

— Не, права си! Бях толкова притеснен за теб и това, че повръщаш, а в същото време не се поинтересувах как можем да го предотвратим. — каза виновно и аз увих ръце около тила му.

— Спокойно, просто се пошегувах. Не исках да прозвучи така сякаш те обвинявам за това. Просто ти беше толкова заровен в тия форуми и глупости и просто реших да се пошегувам. Пък и нали знаеш - майките знаят всичко. — казах и поставих целувка по устните му, след което го прегърнах.

— Съжалявам. — повтори и отвърна на прегръдката.

— Джеси, стига! — казах и го разтрих по гърба. — Обичам те! — казах и се отделихме.

— И аз те обичам. — каза той. — Хайде, отидем да изпиеш един джинджифилов чай и да знам как, по дяволите, да се справям с повръщането ти. — каза той карайки ме да се изкикотя. — Без повече сълзи, нали? — попита той, а аз се усмихнах и кимнах.

— Без повече сълзи. — обещах и той се усмихна.

— Хайде. — каза той и постави целувка по бузата ми.

Аз само се усмихнах и тръгнахме към кухнята. Надявах се баща ми да приеме новината истински щастлив. Не знаех защо изобщо се надявах тей като баща ми никак не удобряваше Джеси. А особено като знаеше, че сме от скоро заедно. Не удобряваше връзката ни, тей като Джеси ми беше шеф. Не виждах лошо в това. Все пак и Джеси беше човек като всички останали. Това, че управляваше голям бизнес не означаваше, че той няма сърце и не може да обича.