His princess [ЗАВЪРШЕНА]

Chapter 18

Седмица!

Цяла шибана седмица седя тук и положението ми става по-зле. Опитвах се всячески да избягвам каквито и да е спомени с Джеси. За неговите магически и изпращащи електричество докосвания. За топлите му устни, които си пасваха чудесно с моите. За неустоимия му аромат. За него самия. Всяка секунда мислех за Джеси, но днес положението беше ескалирало.

Не исках да ставам. Не исках да се храня. Не исках да се движа. Просто исках да умра. Чувствах се като някой труп. Не искам да си го признавам, но мисля, че съм влюбена в Джеси. Колкото и да ме беше уплашил преди седмица аз все още исках да съм до него. Исках да го усещам. Да бъда негова. Исках това. Кой знае сега с коя е в леглото и я задоволява така както задоволяваше мен. Само самата мисъл той да е с друга ме влудяваше. Караше ме да откачам.

Не можех да си представя как щях да продължа живота си оттук нататък без Джеси. На него сигурно не му е пукало за мен. Пукало му е само за секса и нищо повече. След като започнах да се замислям за това, че двамата с Марк са братя се зачудих защо реакцията му ме изненада? Може би защото никога не беше показвал тази негова страна? Може би защото винаги се отнасяше с мен като истинска принцеса? Или може би защото се чувствах в безопасност с него? Не можех да кажа точната причина, но това което се случи преди седмица ме разклати психически. Тъкмо се бях закрепила до някаква степен, а той срина това в мен с едно движение.

Чувствата ми към Джеси определено бяха силни. Даже не предполагах, че може да го обичам. Но това са само едни мои фантазии, че той ме обича. Фантазии, които всячески трябваше да се опитам да избия от главата си. Исках или не. Джеси никога не е изпитвал нещо към мен. Винаги ме е ползвал само за секс. Защо ли изобщо си мислех, че би изпитал нещо към мен. Аз само бях една бройка за него. Поредната минала през леглото му и омачкала чаршафите му.

— Дарси! — повика ме майка ми отдолу изкарвайки ме от мислите.

— Какво? — извиках.

— Ела! — извика тя и аз простенах раздразнено.

Не исках да ставам. Сигурно това щеше да е поредния опит на майка ми да ме разведри. Честна дума ми беше станало жал за нея. Тя толкова се опитваше да ме разведри, а аз се държах отвратително с нея. Слизах надолу по стълбите като някой чувал. Буквално се влачех. Нормално, бях разбита, изнемощяла и разтроена.