His princess [ЗАВЪРШЕНА]

Chapter 25

Вече и двамата се бяхме настанили на леглото. Аз бях легнала върху гърдите му, а той галеше косата ми и поставяше целувки от време на време. Колкото и приятно да ми беше така, трябваше да разбера истината. Защо ме беше излъгал така? Защо предпочете да ме излъже вместо да ми каже истината?

— Джеси. — проговорих тихо.

— Да, принцесо? — попита той.

— Защо ме излъга? — попитах и той въздиша тежко.

— Не знам. — каза тихо. — Предполагам, че Марк ти е изпял всичко. — каза той и аз кимнах. — Убеждавах се, че не съм влюбен в теб. Просто се опитвах всячески да избягвам да те гледам в очите. Твоите прекрасни шоколадови очи които стават в нюанса на зеленото, когато плачеш ме плениха. Ти самата разруши тази стена която съм градял с годините. Стената на чувствата ми. Но ти дойде и с лека ръка я събори. Накара ме да рухна и физически и психически, когато Марк се появи и ми каза всичко. Че ти знаеш и повече не искаш да ме виждаш. Обеждавах се, че не съм влюбен в теб, но сърцето ми крещеше твоето име. Крещеше, че иска само теб и, че само ти си лекарството, което може да успокои болката ми. Не му вярвах. Но въпреки всичко накрая се пречупих и си признах, че съм влюбен в теб. Не можех да гледам сълзите ти. Просто беше невъзможно. Сякаш нещо ме раздираше отвътре.

— Как измисли онази история? — попитах спокойно.

— Майка ми и баща ми се казваха така. След като ги загубих се загубих и аз. Не знаех вече кой съм. Просто исках другите да страдат, да усетят болката която аз съм изживял. След като те намерих си казах, че ти ще си идеалната плячка. Стабилно семейство, добра кариера, усмихнаха и лъчезарна, но не! Аз не успях да те унищожа, защото ти унищожи мен. Това колко приличаш на майка ми и външно и вътрешно ме накара да се влюбя в теб. Твоята добра и чиста душа. Ти си самото съвършенство, принцесо. — каза той и аз се усмихнах леко. — Сигурен съм, че ако бяха живи щяха много да те харесат. То кой не би?

— Но защо ти трябваше да лъжеш? — попитах объркана.

— Защото не бях сигурен в себе си. В чувствата си към теб също, но сякаш... като казах на глас първия път, че те обичам ми олекна. Сякаш... не знам, някакъв товар падна от мен. — каза той карайки ме да се усмихна.

— Марк започна да ходи на психолог. Защо и ти не опиташ? Може да ти помогне да преодолееш загубата на родителите ти и да станеш по-добър. — предположих.