His princess [ЗАВЪРШЕНА]

Chapter 17

Реших да изляза и да се поразходя. Имах нужда от това. Щях да разсея мислите си от Джеси и колко настоятелно ми звънеше преди да изключа телефона. Сякаш се страхуваше да не съм умряла. Какво му пукаше всъщност? До мен спря лъскаво бяла кола със затъмнени стъкла и аз се зачудих. Щом свали стъклото мигновено се усмихнах.

— Хей, Симон! Какво правиш тук? — попитах изненадана.

— Дойдох да посетя двамата ми старци. Ти какво правиш тук? — попита с усмивка.

— За същото като теб — казах.

— На къде си тръгнала? Да те закарам някъде? — попита той, аз поклатих отрицателно глава.

— Не, но благодаря за предложението. Просто се разхождам — признах.

— Качи се. Може да си поговорим — каза той и аз кимнах.

Заобиколих колата и се качих на пасажерското място. В колата беше студено. Тъкмо. Беше даже приятно на фона на горещината навън.

— Как си? — попита той и аз въздишах.

— Горе-долу. — излъгах.

— Ако не се лъжа, снощи беше...

— Да бях — прекъснах го. — Просто реших да дойда да видя родителите си.

— Мислим еднакво — каза той карайки ме да се усмихна.

— При теб как върви? Нещо ново — попитах го.

— О, какво да ти кажа? Бива. — каза той и аз отпратих въпросителен поглед към него.

— Бива? Май нещо не е наред — предположих.

— Всъщност си права. — въздиша той — Скарах се с приятелката ми. — призна той.

— Защо? — попитах.

— Ами... защото съм задник — каза той и аз повдигнах вежди — Изревнувах я и направих нещо отвратително.

— Какво? — попитах.

— Пребих човека с когото мислех, че ми е изневерила... но в действителност не е така — каза той и аз погледнах настрани. — Мамка му, как да оправя тази каша?

— Не знам — признах.

— И аз не знам вече. Просто не трябваше да го правя. — простена той и спря колата пред къщата на техните.

— Ще трябва да те оставям. Благодаря, че поне ме охлади малко — казах и тръгнах да излизам, но той ме хвана за ръката.