"Моля Ви, пуснете ме ". Не спирах да крещя, а сякаш никой не ме чуваше...........................
Събудих се, обляна в сълзи. Поредният кошмар. Не спират от два месеца насам.
След онази ужасна нощ... Изведнъж в стаята влетяха родителите ми, които се опитаха да ме успокоят, но безуспешно.
В крайна сметка успях да заспя( след поредното успокоително, дадено ми от нашите.)
8 часа по-късно.
Усетих много силна болка в главата, която ме накара да се изправя рязко. Днес беше денят. Днес трябваше да отида в къщата на един от най-добрите приятели на баща ми - Итън Скот , който по случайност беше психолог. Родителите ми не разбраха, че нищо не може да ми помогне, нищо не може да върне Дилън и да промени случилото се онази нощ...Никой... Абсолютно НИКОЙ... Изтрих сълзите, породени от онази болезнена за мен нощ, и отново сложих маската на безразличието . През тези два месеца не съм говорила почти с никого, освен с мама и баща ми...и онзи лекар... от преди два месеца, който ми каза, че съм загубила Дилън завинаги.
Не след дълго някой почука на вратата ми. Предполагах, че това е мама , защото забраних на всеки, освен на тях, да влиза в стаята ми . Дори и на Бела и Андрю (най-добрият ми приятел. )
-" Да!"- извиках не след дълго.
-"Време е да тръгваме, мила!"-каза мама, приближавайки се до мен и сядайки на леглото ми. Както винаги не отговорих, a просто се изправих и отидох до гардероба си. Нека всичко да приключва по-бързо.
YOU ARE READING
Ruined life - The Recover
Fanfiction19-годишната Елизабет ще трябва да преодолее една вечер, която преобръща целият ù живот . Но едни зелени очи ще се опитат да ù помогнат да се превърне в предишната уверена Елизабет. Но какво ще стане между тях и каква тайна ще се разкрие по -ната...
