След като излязохме от магазина и тръгнахме към колата,аз се сетих,че не съм купила всички подаръци, които бях написала в списъка. Така че след два изтощителни часа сАлекс бяхме готови да си ходим от мола. Той много ми помогна да избера подаръци за всички. Но имах проблем. Не бях купила за него подарък. Всъщност имам идея за невероятния подарък. В този момент той прекъсна мислите ми със своя въпрос.
-Е,милейди. На къде отиваме?-попита
-Тъй като и двамата сме с коли ,карай зад мен и ще разбереш-казах му,опитвайки се да го сплаша,обаче май не ми се получи особено.
След около 20мин бяхме пред нашето място. Излязохме от колите и се облегнахме на капаците.
-Питай ме каквото пожелаеш. Ще отговарям на всичко, което искаш да знаеш.Няма лимити - каза той
- Искам да ми разкажеш всичко - от запознанството си с Коул и Дилън , до общата ни среща на гробищата. Става ли?-попитах с нядежда
-Разбира се- каза той и започна да разказва. През цялото време се смеех, плаках , възкликвах и се чудех какви глупости са правели като малки.
И ето ни тук -2 часа по-късно- аз, плачейки, а той-гледайки ме със загриженост, но и двамата мълчащи. Докато той не наруши тази хубава,5минутна тишина.
-Съжалявам. Трябваше да ти кажа по-рано. Глупак съм,знам. Но не искам да те загубя за нищо на света. Много ми пука за теб, за да спра да съм ти приятел,разбираш ли. Ще можеш ли да ми простиш?-попита той отчаяно
-Как казваш ,,не" след такива думи-казах след няколко секунди аз, гледайки го в дълбоките му синьо-зелени очи.-Прощавам ти?-казах и се приближих до него
Той ме прегърна силно и аз отвърнах на прегръдката-Е, приятели ???- попита той
-Най-добри-отговорих му,докато силно го притисках към себе си
5 days later
Днес е 25 декември. Вчера аз,мама,татко Бела майка ù и 7годишната нейна малка сестричка , Андрю и родителите му се бяхме събрали както се събирахме всяка година. Но за първи път в къщи бяха Алекс и баща му . Нямах думи да опиша радостта си. Днес доктор Скот не беше мой лекар, а семеен наш приятел и баща на най-добрия ми приятел. Това бе една от най-хубавит еБъдни вечери в живота ми. Но едно семейство липсваше . Семейството на Дилън. Ще ми липсват вкусотиите на невероятната госпожа Спраус и шегите на господин Спраус. И тази година те бяха поканени, но те не желаят да се вържат в този град. Сега те са си в Лондон,заедно с Коул и Лили, празнувайки в тишина. Ако може да се нарече празнуване. Всички все още не можем да се възстановим отсмъртта на Дилън. Но трябва да му дадем възможност да продължи напред, защото е неспособен,заради оковите, които сме му поставили около врата. Обичам го и ще направя това,което той би искал да направя аз, да продължа напред. Дори и без него. Но винги той ще бъде на първо място в сърцето ми. Не мисля,че някога ще се влюбя отново. Но дори и това да стане знам, че винаги Дилън ще е първата ми истинска любов и моето спасение. Единственият за мен. Моят вътрешен монолог бе прекъснат от погледите, насочени към мен.
-Добре ли си,скъпа?-попита ме мама
-Да.Просто съм щастлива ,че всеки един от вас днес е тук.Благодаря ви! -Казах нахората на масата , но погледът ми се разстоя на един определен човек на масата-Алекс, човекът,чиято доброта и приятелство ми помогнаха да стъпя на крака и да осъзная,че животът в най-важното нещо . Човекът,на когото ще бъда благодарна винаги. Моят най-добър приятел.
-Е,тогава да вдигнем тост за единството и за това,че всички сме заедно тук тази вечер-каза гордо баща ми и вдигна чашата си с вино
-Нздраве- извикахме всички в хор и продължихме с нашите разговори и веселие чак до ранните часове на следващия ден.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Ruined life - The Recover
Fanfic19-годишната Елизабет ще трябва да преодолее една вечер, която преобръща целият ù живот . Но едни зелени очи ще се опитат да ù помогнат да се превърне в предишната уверена Елизабет. Но какво ще стане между тях и каква тайна ще се разкрие по -ната...
