Ruined life - The Recover

Secоnd Meeting with Alex

-Елизабет, сигурна ли си? - попита ме доктор Скот.
-Напълно-отговорих решително, но с доза страх от спомените, които отново ще ме връхлетят.
- Моля Ви само да не сме вкъщи. Не искам нашите да слушат-казах му.
-Добре. Тогава ела вкъщи. Там ще се чувстваш по-добре, а и сина ми го няма. Излезе с приятели.-опита се да ме убеди.
  -Добре.- съгласих се и взех якето си от гардероба.
- Да тръгваме.-подкани ме той.
Когато слязох по стълбите нашите побързаха да дойдат до нас и да ни питат какво става. Без много да говорим , с доктор Скот излязохме от къщи и отидохме до колата.
-Ако ще ти е по-спокойно и удобно, се качи отзад.-каза, виждайки притеснението в очите ми.
-Благодаря.-отвърнах, качвайки се на задната седалка.
След известно време спряхме пред къщата му и той ми отвори вратата да сляза.
-Е , Елизабет.Хайде да влизаме.- каза ми той и тръгна по ливадата до предната врата.
Когато влязохме и се настанихме в кабинета му той ме попита дали искам нещо за хапване или пиене  преди да започнем,а аз деликатно му отказах.
-Опитвам се да те предразположа, за да си по-спокойна, Елизабет-каза ми той.
-Но аз съм спокойна.-опитах се да го убедя, или по-скоро себе си.
-Не се опитвай да се преструваш пред мен, Елизабет. Аз съм лекар и добър специалист, който много добре разбира чувствата на хората. Открий се пред мен, няма да те нараня-опитваше се да ме убеди той.
-Добре. Нека да започваме тогава-казах аз.
-Е, как се чувстваш в момента, Елизабет?-започна той с първия си обичаен въпрос.
-Странно.-отговорих аз честно.
-Какъв вид Странно?- попита ме учуден от отговора ми.
-Странно. Имам предвид ,не съм си и представяла , че отново ще се наложи да говоря за онази нощ. -започнах с откровенията аз.
-Трябва да се радваш. Това е напредък.-каза ми той.
-Но не се чувствам добре. Срамувам се.-казах аз и усетих как няколко сълзи се стекоха от очите ми.
-Няма от какво да се срамуваш, дете.  Ти нямаш никаква вина за случилото се.
-Напротив имам ,и то голяма.Ако не бях почнала да викам и се бях оставила в ръцете на онзи, Дилън щеше да е жив. И в двата случая щях да бъда изнасилена, но поне Дилън щеше да е до мен-казах виновно аз.
  -Не си мислела тогава. А и коя жена би се оставила да бъде изнасилена, без да вика и да се съпротивлява?- попита той, а аз стоях безмълвна.
-Точно така, никоя.-заяви той.
- Хайде, сега ми разкажи подробно за случилото се на 10 август.
Тъкмо да започна да говоря, когато чух някой да вика.
-ТАТКО. ПРИБРАХ СЕЕЕ.-провикна се някой. Явно синът му се беше прибрал.
-Съжалявам, Елизабет. Явно синът ми е решил да се прибере по-рано .
-ТАТКО като те викам  защо не.....-престана да говори момчето, когато влезе в стаята и ме видя. Това е той , онова момче което бях видяла след първия ни сеанс тук.