Ruined life - The Recover

Memories and Nightmares

Пътуването към къщи беше изпълнено в тишина. Явно нашите се притесняваха да ми кажат нещо. Страхуваха се да не ме разстроят.  А аз гледах през прозореца как малките капчици дъжд се спускаха по него.
       

  Ретроспекция:
   - Хайде Елиза, ще завали всеки момент. Не искам да се измокриш- викаше Дилън , смеейки се.
       -Спокойно, скъпи . Не ме интересува , а и това е един пролетен дъжд. Няма да ми навреди много- продължих да се смея.
       

      Край на Ретроспекцията :
          При спомена с Дилън, усетих как няколко сълзи се стекоха от очите ми , но аз побързах да ги изтрия преди някой от нашите да ги е видял.
     Когато се прибрахме , побързах да се кача в стаята си, преди някой да ме е извикал. Бързо се шмугнах  в леглото и реших да поспя, заради дългия си ден.
.....................................................................................................................................................................................
     -   Хайде Елизабет , ела при мен . Няма да те нараня.-опитваше се да ме увери той.
-Не се приближавай. Ще викам.-отвърнах уверено, но и доста изплашено аз.
       -Хах. Никой няма да те чуе .А и да те чуе -това е парти . Всеки вика тук. Няма да им направи особено впечатление- призна ми се той и уверено се приближи до мен.Опита се да хване ръцете ми , но аз веднага успях да реагирам и го отблъснах.
     -Дилън ще те убие , а след това и баща ми-опитах се да го разубедя,  но безуспешно.
    -Не ме интересува . Тази нощ ще бъдеш моя- каза той и се приближи за пореден път и зад него успях да видя двамата му най-добри приятели, които носеха  по едно въже със себе си.
   -НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ-опитах се да викам...................................................................................... ........ ...  ...   .............. .........  ..................  ......   ... ..............
        Събудих се цялата, обляна в пот и сълзи.
Все още опитвах да възстановя нормалното си дишане, но засега това беше непосилна задача за мен. Плаках около час, но не можех да променя нищо и се опитах да заспя отново , мислейки си за всички хубави моменти, прекарани с Дилън и приятелите ми, които ужасно много ми липсваха. Не след дълго очите ми ми нстежаха и неусетно съм заспала...