Ruined life - The Recover

Friends

2седмици по-късно
ГЛ.Т.ЕЛИЗАБЕТ
За тези две седмици се случиха много неща. Ходих до университета два пъти и говорих с преподавателите. Оказа се, че ще трябва да уче не до 31май с края на втория семестър, а до средата на юли. Ще започна от 7януари в специализиран клас, докато другите ми състуденти ще са ваканция до 1 февруари. Все едно 7януари е началото ми. Няма да имам ваканции, но това не е толкова голям проблем за мен. Винаги съм обичала да уча.
Също така през тези две седмици прекарвах почти цялото си време с приятелите ми. Те бяха неотлъчно до мен/буквално/ Гледахме филми, готвихме си и се забавлявахме . Те ми помогнаха да си купя необходимите учебници за университета и да ми покажат какво трябва да правя,за да се впиша . Обаче през тези две седмици усещах една празнина . Това беше липсата на Алекс. Той толкова много ми липсва. Разговорите ни,смее ето с него, всичко това. Сега датата е 20декември и аз съм пред магазина,от който ще избирам подаръци. Имам цял списък с неща,които искам да купя . Влизам в магазина и първото,което ми хваща очите е албум на Panic!At the disco. Много ги харесвам и се насочвам да го взема, когато виждам,че не съм единствената, която копнее за този диск.В момента, който хващам диска, една ръка бива сложена върху моята. Щом надигам поглед виждам човека, когото копнея да видя от 16дни насам.
-Алекс-излезе почти като шепот
-Хей,Лизи. Как си?- попита той плахо, сякаш страхувайки се че няма да му отговоря,но както винаги го опровергах
-Добре съм, благодаря- ритъмът на сърцето ми не спираше да се повишава с всяка една следваща дума. Какво ми става, по дяволите.
Толкова ли ми е липсвал, че сега ми е толкова неудобно около него???
-Как си? - попита ме той -Изглеждаш страхотно-направи ми той комплимент
-Чувствам се прекрасно -усмихнах му се -И благодаря
-Е,какво те води тук?- попита ме 
-Същото,което и теб . Дойдох да взема диск
-Хм-каза той неловко и аз реших да наруша тази неловкост
-Виж трябва да вървя. Ще се видим на Коледното парти в Бела.-Тъкмо като се обръщах той ме спря
-Липсваш ми- каза той,гледайки ме. Обърнах се и го погледнах в очите .В този момент разбрах колко много ми е липсвал. Но няма да му го кажа. Все още съм му сърдита.
-Няма ли да ми кажеш нещо?- попита очакващо
-Аз.....и ти ми липсваше-казах плахо
-но все още съм ти сърдита.-казах и той се усмихн много широко
-Ъм,защо се усмихваш?
-Защото съм ти липсвал.Мислех,че не искаш повече да ме виждаш-каза той леко тъжен ,но все е с усмивка
-Аз.....все още съм ти сърдита, но това не значи,че не ми липсваш-казах му честно.
-Е,явно имаме еднакъв вкус за музика-реших да отменя за малко темата
-Да,много ги харесвам . Явно и ти-усмихна ми се отново той
-Да,така е-отговорих
-Виж,искаш ли да се видим и да поговорим.Не искам да се държим повече така. Ти ще питаш, а аз ще отговарям.Съгласна?
-Съгласна.Но първо да се разберем кой ще вземе диска-казах и се засмях .
-Вземи го ти-каза ми,но виждах че го иска много
-Не,не ти го вземи-спорих
И така 20монути спорихме и най-накрая аз го взех.
-Е,след като си имаш диск .Искаш ли да излезем?-попита ме той
-Хайде да говорим- казах му , а той ми посочи колата си.
-Къде  отиваме?-попитах учудено
-Някъде ,където ще можем да говорим като двама приятели -каза ми той, усмихвайки се ,карайки ме и мен да се усмихна