Ruined life - The Recover

Crying

Гл. Точка АЛЕКСАНДЪР
Минаха два месеца от както познавам ЕЛИЗАБЕТ. В началото тя беше толкова затворена в себе си и не говореше, но сега мога да твърдя, че е много по-добре. Виждам напредък. Вече я видях и няколко пъти да се усмихвам. Всеки път като погледна към нея се влюбвам все повече и повече. Не знам какво да правя. Тя ми вярва толкова много и разчита на мен и аз не искам да развалям това между нас. Разбрах, че съм влюбен в нея още  в деня , когато тя ме заведе на нейното място. Нейната коса и сини очи ме карат да полудявам всеки път, когато я погледна. Не мога да спра да мисля за нея. Тя... Тя е просто невероятна и аз имам респект към нейната сила и смелост.
Докато размишлявах се сетих за Камерън, най- добрия ми приятел. С него се познаваме от както бяхме деца, но когато в 11 клас баща ми и бащата на Коул и Дилън ни разместиха в различни училища, а аз отидох в друг град с Камерън малко се поотдалечихме. Винаги ми е говорил как е влюбен в една мацка, но тя никога така и не отвърнала на чувствата му. С Камерън се срещнахме отново през миналия септември, когато започнах да уча в университета тук.
Знаех, че Коул и Дилън са в друг университет, но никога не съм се сещал да отида при тях. Камерън така и не говореше вече за тая мацка. Така и никога не разбрах нейното име. Но ка кто и да е.
Още не мога да повярвам, ч стария ми съученик и приятел Дилън е мъртъв. И това , че Елизабет е неговата бивша приятелка. Още не съм казала на Елизабет, че познавах Дилън отпреди, защото ме е стах от начина, по който реагира Елизабет. И не само това. Странно е кой толкова би искал да навреди на Елизабет и защо са убили Дилън. От всичките тези мисли главата ми започва да пулсира. Но някой ден ще разбера истината. Обещавам го както на Дилън,  така и на Елизабет.
Часът е 14.47. Минаха три часа и половина от както ЕЛИЗАБЕТ ми писа последно. Трябва да ù се обадя, или не - може да е заета.
Пробвах се да ù се обадя 2 пъти, но тя не ми отговори. След това се сетих, че тя ми каза, че ше излиза с Андрю и реших да му се обадя.

- Хей, Андрю. Елизабет с теб ли е?- попитах го
-Ъм не, тя е на гроба  на Дилън-каза ми.
-Оу, добре. Чао.
-Чао

Вече знаех къде бе тя и мисля да отида да я изчакам отпред. Вземам си ключовете и тръгвам натам

ГЛ. Точка ЕЛИЗАБЕТ
- Ще те попитам още веднъж Елизабет, какво правиш тук- повиши ми глас човекът пред мен.
- Аз....аз...Аз... заеквах, не знаейки как да отговоря.
-Какво ти? Продължаваш да тормозиш брат ми дори и след смъртта му. Той умря заради теб. Не го ли разбра най-накрая. Няма го и всичко е заради теб и единствено заради теб - отвърна с голяма злоба Коул.
-Не....-прошепна
-Как ,,Не". Ако не беше ти, той щеше да е жив.-викаше вече Коул.
-Защо говориш така Коул? Ние някога с теб бяхме приятели и ти най- добре от всички знаеше колко много обичах брат ти. И никога не съм искала да му се случва нещо лошо, абсурд пък да искам да умре.- вече се тресях от плач докато плачех.
- Не ми излизат с тези номера. В момента плачеш, но защо? Ааа заради вината. Тя те разкъсва. Ако толкова държеше на брат ми щеше да кажеш кои са убийците, а не да казваш ,,не помня как изглеждаха"
- Аз..... Не съм виновна Коул.- беше единственото, ето успях да кажа в своя защита, преди да вида Александър, който ходеше към мен и Коул.
-Ти пък какво правиш тук, мамка му?- попита Коул. Чакай, та те познават ли се?

Гл точка Александър
Тъкмо стигнах пред гробищата когато чух два гласа да - единият беше по-силен от другия. Веднага ги разпознах. Това бяха Елизабет и Коул.
Затичах се с всички сили. Страхувах се за Елизабет и тоя какво може да стане. Тъкмо тя започна да се оправя и среща с близнака на мъртвото си гадже не би било добре за нея.
В момента , който ги доближиха видях тъжни поглед на Елизабет и разярения Коул. И неговия въпрос не закъсня:
-Ти пък какво правиш тук, мамка му?- попита ме Коул. Видях объркания поглед на момичето и реших да отговоря.
-Тук съм да взема Елизабет - казах решително и се обърнах към Елизабет.
-Чакай! Какво става тук. Вие познавате ли се?- попита Елиза объркано. Мамка му какво трябваше да кажа сега. Но преди да кажа каквото и да е било, Коул се обърна към мен и заговори.
-И ти ли? Нима искаш да бъдеш до тази.....никаквица. Заради нея брат ми е мъртъв. Ако искаш да останеш жив се махни по- бързо от нея преди да си пострадал.-заяви с толкова омраза Коул.
Единственото, което можех да направя не да седя там и да се чудя как ли се чувства в този момент Елизабет.
-Млъкни Коул . Не знаеш какво говориш. Успокой се и се прибери вкъщи, а аз ще прибера Елизабет.- заявих и понечих да приближа Елизабет, но тя се отдръпна като попарена и ме погледна едновременно с объркан и с гневен поглед.
-Какво става тук?- попита Елизабет и видях как една сълза пада от окото ù.
-Аз всичко ще ти обясня само да си ходим- опитах се да я убедя
-Никъде няма да ходя докато не разбера какво става?- заяви твърдо
-О, да не би малката принцеска да е знае, че в момента стои пред двама бивши най- добри приятели. О,колко жалко. Не се прави на тъпа Елизабет. Всичко го правиш нарочно. Стига с този театър. Вече го няма брат ми и ти реши , че ще си намериш заместител,нали? И защо тогава да не е най- добрия приятел на Коул,а? Знам каква игра играеш
-Не...... това не е вярно . Спри ,Коул. Дори не ..... дори не знаех- каза тя през сълзи и погледна право в очите ми с разочарован поглед.
Вече знаех, че трябва да ú кажа всичко. Дано не ме намрази. Погледнах я и знаех, че чака отговорите, които бях готов да предоставя.