Ruined life - The Recover

The second step of my recover

Този ден с Алекс единствено седяхме на мястото до рекичката и мълчахме. Не беше от тази тягостна тишина, беше пи- скоро от онази приятната, която те кара да останеш и да ù се полюбуваш.
17 ноември
И така вече от три седмици ходя два пъти седмично при доктор Скот на терапия. Разбира се, имам своите падения и лоши дни, които ме карат да падам, но те стават с всеки изминал ден все по-малко. И то благодарение на един човек- Александър Скот. Всеки ден ми се обажда да ме чуе как съм. Всеки път след терапия ме докарва до вкъщи, но не пропускаме да се отбием до моето или неговото любимо място, дори и само да седим и да гледаме в далечината. Благодарение на Алекс преди седмица се срещнах и с най-добрите  ми приятели. Денят беше 10 ноември и помолих Алекс да ме заведе до гроба на Дилън. Бяха минали 3 месеца. Там видях Андрю и Бела . И така се видяхме за първи път от деня, в които ги изпратих от вкъщи. Този ден бе много емоционален за нас. Тримата се смеехме, плащахме и прегръщахме. Разбрах, че Алекс ги е бил повикал .
А между мен и него мисля, че започва да се образува едно силно приятелство, въпреки че се познаваме от месец . Той стана един вид част от живота ми. Той също така допринася и за моето възстановяване.

4 декември 2019
Почти 4 месеца от смъртта на Дилън. Днес реших да предприема втората стъпка от възстановяването си. Реших да отида в университета. Знам, че изпуснах първия семестър, но от 7януари почва втория. Ще се подготвя и ще започна живота си отначало. Обещах го на Дилън. Днес стават 2 месеца от втория и последния ми опит за самоубийство. Колко иронично нали.
Часът е 11.04. Чакам Андрю да дойде да ме вземе. Трябва да купя подарък на Бела. Все пак тя става на 20 утре и трябва да ù купя незабравим подарък. И знам точно къде да го намеря. Обличам си черните скъсани дънки и бял пуловер. Тъкмо си вземам телефона, когато получавам съобщение от Алекс.
-Хей, как си?- пишеше
-Тъкмо излизам с Андрю. Като приключа , ще ти се обадя.-му отговорих.

-Е , какъв е планът за днес?- попита Андрю
-Като за начало, трябва да купим подарък на Бела за рождения  ù ден- заявих.
-Ясно. Е аз вече съм купол за нея сребърна огърлица, която по средата има  наша обща снимка
-Това е невероятно. Чудя се какво да взема за нея.

След 3 часа пазаруване в мола най-накрая избрах перфектния подарък.
-Е, какво ще правиш сега?- попита ме Андрю
- Ще отида до гроба на Дил- казах, поглеждайки тъжно към ръката си.
-Ако искаш да те закарам?- попита ме Андрю
- Не , даже спри тук. Ще похода сама .
-Сигурна ли си?- попита ме разтревожено Андрю .
-Дам- казах му. Той спря колата, но преди да тръгна не забрави да добави:
-Пази се, скъпа- и тръгна.

След около 25 минути бях на познатия ми гроб.
- Хей Дил. Как си? Исках да ти кажа, че всичко върви така, както ти обещах. Дори след месец ще започна да уча отново. Искам да знаеш, че не съм сама. Алекс е до мен . Той е невероятен приятел. През последните 2 месеца той е неотлъчно до мен и ми помага да се справя с болката. Много ми липсваш. Той е доста грижовен, спокойно няма да ме нарани. И ,хей бе искам да си мислиш, че съм те забравила. И искам да допълня, че между мен и Алекс няма нищо повече от приятелство. Аз все още съм твоята любима. Обичам те. Обещавам, че някой ден ще  посмея  да говоря и ще отмъстя за смъртта ти, но не знам кога ще бъда готова за това. Е, ще идвам както винаги в Сряда. Чао, Дилън. Никога няма да те забравя.- казах и се изправих.
В този момент ме полазиха тръпки. Все едно усещах нещо познато зад себе си.
-Какво правиш тук, по дяволите- много добре знаех на кого принадлежеше този глас. Това бе гласът на човека, пред който се страхувах да се изправя очи в очи от срам. И обръщането на главата ми потвърди съмненията ми.