Ruined life - The Recover

Truths

Гл.точка Елизабет
Не мога да повярвам. Алекс ме e лъгал. Или и аз не знам. Защо не ми е казал, че познава Коул и Дилън. Какво става тук? Каквото и да ми струва ще разбера.
-Алекс.Обясни ми какво става. Моля те!- проплаках аз. Омръзна ми от това да бъда в неточност постоянно.
- Виж, всичко ще ти обясня само да се махнем оттук, моля те.- помоли ми се той. Единственото, което бях способна да направя бе- да кимна с глава.
-Хм, тук ще бъде интересно.Ех, как си забравих уискито. Трябваше да си го взема, да седна и да гледам това зрелищно събитие. Колко жалко- продължи да говори с голяма  доза съркастичност Коул
-Виж,Коул. Трябва да се стегнеш,приятел. Не трябва да се държиш така. Това не си ти. Прибери се и се наспи . Утре ще дойда при теб. Става ли?- опита се да го вразуми Алекс.
-Ти ли ще ми казваш какво да правя? О,ясно. Ти си на нейна страна. Въобще не ми трябваш . Да не си посмял утре да дойдеш до моята къща. Сега , моля да ме извините , но отивам да видя брат си. Лек ден- заяви Коул и приклекна до плочата на Дилън, намираща се на не повече от 20метра.
-Елизабет, ще.......ще ......кхм..... тръгваме ли?- попита, заеквайки Александър.
-Къде отиваме?- отговорих на въпроса му с въпрос. Той нямаше да се измъкне и щеше да ми разкаже цялата истина и ако посмееше да ме излъже, тогава той щеше да забрави за моето съществуване и щеше да настъпи край на нашето приятелство.
-Искаш ли да отидем на брега?- попита той и аз кимнах.
Двамата се насочихме към неговата кола, оставяйки Коул сам.
Пътят до кея беше изцяло в мълчание. Не мога да повярвам. Те се познават. Но тази тишина бе нарушена от Алекс, който ми обяви, че сме пристигнали.
-Хей, Елизабет. Тук сме. Ще слизаме ли?- попита той
-Хайде.- казах и слезнахме от колата
-Не знам от къде да започна- въздъхна той
- Виж, искам да знам от къде познаваш Коул. Защо сте толкова отдалечени и дали приятелството ни е една лъжа?
-Да не си посмяла да кажеш, че приятелството ни е лъжа. Аз много държа на теб и не искам да си мислиш, че те лъжа по някакъв начин.-започна той , но аз го прекъснах
-А защо ме излъга?
-Моля те, не ме прекъсвай. Всичко ще ти кажа, но от теб искам само да ме изслушаш.- каза той, а аз бях способна само да кимна.
-Познавам Коул още от дете. Той беше най-добрия ми приятел. Не се имах много с Дилън. Той имаше своя си компания. Те двамата не бяха много близки. Аз и Коул израстнахме  заедно, но когато двамата бяхме 10 клас и двамата се влюбихме в едно момиче. Това е Лили. И в началото на 11 клас двамата се скарахме жестоко, защото той винаги ми обясняваше колко е влюбен в нея, а аз винаги си мълчах, въпреки че и аз я харесвах. Обаче и тя ме е харесвала. Двамата се сбихме за нея и тогава родителите ни решиха да ни преместят в различни училища. Затова аз бях 3години в Маями,където баща ми е имал предложение за работа и така се върнахме през септември, за да уча тук тогава баща ми пое случая ти. А разбрах, че Дилън е мъртъв от Коул.- казах, а тя стоеше пред мен и ме гледаше с тъжни очи и тогава последва един въпрос, на който знаех, ме ако излъжа, тя нямаше да ме потърси вече и щях да я изгубя завинаги
-Ти знаеше ли, че бях приятелка на Дилън. Знаеше ли за нещата,които ми са се били случили?
-Аз.....аз.....знаех
-И си ме лъга през цялото време-изписка тя и веднага стана от мястото си- и си се преструвал. Не мога да повярвам. Аз ти се доверих- тя започна да плаче
-Виж, аз не съм.....-прекъсна ме тя
-Достатъчно. Остави ме намира. Не ме търси повече Алекс
-Но Лизи защо ? Аз наистина държа на теб и не искам да спира приятелството ни-казах ù.
Все едно ти пука! Просто ме откаран вкъщи .-помоли ми се тя и тръгна към колата.
-Разбира се , че ми пука. Ти си най-близкото ми същество.Момичето,което буквално знае всичко за мен-щях да продължа , но тя ме прекъсна
-Знам всичко за теб ли? Не е вярно. Ти постоянно криеш неща от мен. По- скоро ти си този , който знае всичко за мен . Моля те, не ми се говори повече с теб . Остави ме поне за няколко дни или седмици. Трябва ми малко време да помисля. Моля те, ако искаш да сме отново приятели- дай ми малко време-каза тя и отвори вратата на колата

Пътувахме в пълно мълчание докато не стигнахме домът на Лизи.
-Кога ще те видя отново?-попитах я
-Не знам-отговори  честно. Ще се виждаме може би в университета.-каза тя и тогава се усетих какво каза тя
-Чакай! Ти ще отидеш в университета? Тива е страхотно
-Благодаря! Мислех го от няколко дни насам. Започвам от 7-ми януари. Но виж Алекс , сега не ми се горори за това. Когато се почувствам готова да говоря за каквото и да е било с теб, ще ти се обадя. Чао- каза тя и слезе от колата преди да съм имал възможност да кажа каквото и да е