Ruined life - The Recover

The dream

ГЛ.точка ЕЛИЗАБЕТ

След като влязох вкъщи имах чувството, че сърцето ми щеше да изкочи.
От доста време(по-точно от два месеца)
не съм била в близост до момче, камо ли в една кола с него. Алекс. Това момче . Какво толкова се интересува от мен. По-точно от една развалина. Да,това съм аз -една огромна развалина, която никой не може да поправи.
-Хей, скъпа , прибрала си се?-каза майка ми, изваждайки ме от мислите ми.
-Дам-отвърнах глухо
-Какво стана?Говори ли с Итън?-обсипа
ме с въпроси тя.
-Всъщност.....не точно-отговорих ù.
-Но защо? Нали беше решила да....-прекъснах я.
- Да, мамо. Но синът му си дойде и ни прекъсна.
-О, значи си се запознала с Александър?-попита тя, усмихвайки се.
-Дам-отговорих и побързах да отида в стаята си.
Когато влязох в нея побързах да си взема топъл душ , защото много ми се спеше.
След като излязох от банята и се запътих към гардероба, нещо малко привлече вниманието ми.В десния ъгъл на гардероба намерих едно колие, което Дилън ми бе подарил във времето , когато още бяхме най-добри приятели.
С Дилън се запознахме когато бях 10ти клас.
Това ми връща спомен.

РЕТРОСПЕКЦИЯ:

Имахме физическо заедно с 11 клас(класа на Бела) и аз, тя и Андрю(който беше от моя клас ) излязохме да гледаме футболния мач. На терена видях Камерън (момчето, което ме харесваше и не спираше да иска да се съберем) , който беше капитан на отбора и още няколко играча. Тъкмо започнах да гледам мача,когато футболната топка полетя към мен. Успях да я хвана преди да ме е ударила на лицето. И точно когато исках да я върна , до мен дойде момче с руса коса и зелени  очи.
"Извинявай, ако съм те наранил. Топката е тежка , нали не те ударих?"попита той загрижено.
"Спокойно, нищо ми няма. " засмях се аз
"Между другото аз съм Дилън... А ти сиии?"
"Елизабет"отвърнах му ,усмихвайки се.
"Хей, ти си новия от класа ми по История"възкликна Бела.
"А ти си Изабела Стюарт, нали?" попита Дилън.
"Мхм..Та кога се премести и какво правиш в нашата гимназия.?"започна с разпитите Бела.
"Бела , остави го да играе"прекъснах я.
-Не, не е проблем.Хей,момчета.Дръжте топката, идвам след малко- каза той и хвърли топката.
-Е, до къде бяхме стигнали?-попита Бела, приготвяйки се за дълъг разпит....................................
Това беше денят, в който се запознах с Дилън. 28 ноември 2016 година. Дата, която никога няма да забравя. На същата дата следващата година ми подари това колие, а на Нова година или по -скоро на 1 януари 2017 ми предложи да сме заедно.

КРАЙ НА РЕТРОСПЕКЦИЯТА
Дата-21 октомври 2019. Аз седя в стаята си неподвижно и си припомням миналото. Ах, как ми липсва. Само ако се бяха развили нещата другояче, но...
Неусетно с мислите ми се унесох

    -Елизабеееет-някой шептеше. Реших да се доближа до този глас, но той все повече и повече се отдалечаваше
-Елизаааа-отново чух шепота.  Само един човек ме наричаше така-Дилън.
-Дилън? Ти ли си???-казах, плачейки.
-Аз съм, скъпа -каза той , приближавайки се до мен.
Но ти, но ти... Как????-казах несвързано.
-Тук съм , за да те спася.-шептеше той
-Какво имаш предвид?попитах
-Стига си се самообвинявала. Така е трябвало да стане.
- Не, ако не бях аз ти....
-Спри. Тук съм,за да те спася от вината. Ти трябва да продължиш напред. Да живееш.Да обичаш.
-Какви ги говориш. Не мога да продължа , аз те обичам.
-И аз те обичам. Но аз съм мъртъв. Трябва да ме преодолееш. Трябва да се лекуваш.
-Но аз...
-Няма "но". Обичам те, Елиза. Помни това и ако и ти ме обичаш ще си простиш, защото не си виновна и ще си  дадеш шанс да продължиш напред...Сбогом, любима..
-Не , върни се ,нннннеееее. Обещавам ти, само се върни. Моля те....

Събудих се цялата обляна в сълзи . Леле, това беше най-странния сън. Но благодарение на него -Ще взема едно решение, което ще промени живота ми . Той е прав -аз трябва да продължа,колкото и да е трудно. И знам точно кой ще ми помогне