Ruined life - The Recover

Short conversation

Гл. Точка ЕЛИЗАБЕТ
Чаках пред колата, когато видях Алекс да излиза от къщата и да се отправя към мен.
  -Хей, Аз съм Александър, но можеш да ми викаш Алекс-представи се той, подавайки ми ръката си.
-Елизабет-казах , без да му подавам ръка. Той прибра своята и ми отвори предната врата на колата.
-Мога ли да седна отзад?- попитах го , защото не исках да седя до него. Притесняваше ме каквато и да е било близост.
-Няма проблем-каза и ми отвори вратата.
Виждайки че се притеснявам от него се отдръпна от нея и застана на шофьорското място.
Качих се в колата и потеглихме в пълна тишина, която не след дълго той наруши:
-Е, Елизабет. Ще ми кажеш ли къде живееш?- попита той.
В този момент усетих, че той не знае къде да кара и се движим без посока.
Ето-подадох му листче с адреса си.
-Благодаря-отвърна ми, но явно този разговор помежду ни не му беше достатъчен, защото продължи-Е, на колко си ?- попита ме.
-19-отвърнах аз , надявайки се че ще спре с въпросите си.
-Хм....-тъкмо щеше да продължи, когато телефона му звънна.
 
   Гл.точка АЛЕКС
Тъкмо щях да продължа да я питам още неща, за да разбера повече за нея и да я опозная , когато ми звънна телефона. Мамка му.
-Кажи , Камерън? Какво искаш?-попитах леко ядно.
-Извинявай, брат. Не искам да се караме . Много съжалявам. Искам да се сдобрим заради доброто старо време-каза ми той , видимо пиян.
-Добре, добре . Идвам до половин час, а ти спри да пиеш, мамка му . Пак ще си доведеш някаква  беля.-побързах да го предупредя , преди да е направил нещо нередно.
-Успокой се, брат. Чакам те-затвори, видимо доволен от развитието на нещата
-Чао-беше единственото нещо , което успях да кажа. Когато си оставих телефона , реших да погледна Елизабет през огледалото за задно виждане, където установих , че тя не беше добре. Тя плачеше.

   -Гл.точка ЕЛИЗАБЕТ
Когато чух Алекс да говори по телефона с някакъв Камерън, сякаш сърцето ми щеше да изкочи. Започнах да плачa  неконтрилюемо.

-Гл.точка АЛЕКС.
Когато я видях да плаче, сякаш нещо в мен се пречупи . Веднага отбих в една пресечка и побързах да сляза от шофьорското място и да отида при нея, за да я успокоя.
-Хей, успокой се -казах, докато отварях задната врата.
-Не ме докосвай-разкрещя се тя. Отдръпнах се възможно най-далече от нея,но не много.
-Хей,какво стана? Аз ли ти направих нещо?-опитах се да разбера,а тя продължи да плаче, без да ми отговори.
-Виж,Ако аз съм виновен,ми кажи-опитах се да я подтикна да ми каже,но без успех.
Тъкмо когато щях да се кача на шофьорското място, тя проговори:
-Не си виновен. Аз съм виновна за всичко. Ако не бях аз,той щеше да е жив. -каза той ,а аз не знаех какво да направя . Не очаквах да ми проговори. Отидох до нея и клекнах-Ти не си виновна. Успокой се. Ела да поговорим ,но само ако искаш.-казах ù, въпреки че не очаквах да се съгласи, но за моя изненада тя кимна в съгласие. Качих се в колата и я откарат до моето тайно място в близост до кея.
-Слез.Няма от какво да се страхуваш. Това е тайното ми място. По принцип не го показвам на никой , но за теб ще направя изключение-казах ù.
-Но защо ми го показваш? Нали е тайно? -попита тя,гледайки ме с онези безкрайни като океан сини очи.
-Не знам. Просто така го почувствах-отговорих ù честно.
-До..-тъкмо да ми отговори,когато телефона ù звънна.
   ГЛ. точка    ЕЛИЗАБЕТ...
-Ало-казах аз, вдигайки телефона си.
-Скъпа, къде си? Кажи ми ,че няма да направиш някоя глупост..-каза майка ми, с надеждата, че всичко е наред.
-Спокойно , Всичко е наред. Здрава съм.
-Защо се бавиш толкова. Тръгнала си си още преди час.-каза тя подозирайки ме.
-Нищо не е станало. Идвам си. До половин час съм вкъщи.
-Чакам те, скъпа-каза мама и затвори.

   ГЛ.точка  АЛЕКС
Гледах я докато разговаряше с някого и когато разбрах,че трябва да се прибира, вътрешно ми стана гадно.
-Ам, Алекс. Аз трябва да тръгвам.-каза тя ,плахо.
-Ммм,окей. Ще те закарам.-казах ù.
Следващия половин час премина в тишина ,докато не пристигнахме в голямо имение, на чиито врати пишеше,,Семейство СТОУН".
-Благодаря , че ме докара-каза ми тя, преди да слезе от колата.
-За мен беше чест-усмихнах ù се в отговор.
-Чао-каза и влезе през големите порти.
-Чао-отговорих ù И потеглих с колата,обсипан от мисли за това невероятно момиче, което до преди минута беше в колата ми.