Влюбена във вампир

Срещата

Станах с огромна усмивка на лицето си мислийки за днешната среща. Взех от гардероба си сива накъсана блуза и черни скъсани дънки, пуснах косата и сложих спирала. Излязох от стаята си и тръгнах към училище, но много гладна. Потеглих и започнах да си мисля какво ли ще се случи довечера и неусетно пристигнах на мъчителното място (училището ми) . Реших да си купя нещо за ядене, защото имах чувството, че червата в корема ми се преплетоха от глад. Отидох до лафката и казах на странната жена, че искам една вафла и сок от портокал.

-1,20
Отговори тя ядосано.

Обръщайки се, видях Джонатан да говори с приятелите му а паниката ме обвзе.
Нахъсана, и много уплашена затичах към класната ми стая

Гласът в главата ми- Давай момиче, можеш и по-бързо.

Тичайки чух мъжки глас да провиква името ми.

Джонатан - Елизабет... Лизи..

-Оу Джонатан, как си?

Джонатан - много нетърпелив за довечера. Ааа исках да те попитам нещ...

Странен глас попречи на Джонатан да довърши.

Директорката-И ДВАМАТА ПО КЛАСНИТЕ СТАЙ. ВЕДНАГА!

Джонатан - След часовете те чакам зад училището.

Намигна ми той а аз объркано кимнах с глава.

Изядох вафлата, докато вървях по коридора и влязох в класната стая. Минаха се 3 учебни часа и последния свърши и развълнувана потеглих зад училището. Седнах на стълбите и зачаках, много притеснена и с притоптяло сърце.
Минаха се 10 минути от, както вися на тази жега.

Джонатан- Съжалявам, забавих се, защото магазина за цветя беше затворен и отидох до друг.

-Оо Джонатан, нямаше нужда.

Джонатан - най-доброто за най-красивото момиче.

Зачервена му благодарих.

-Е какво искаше да ме попиташ?

Джонатан - Аа да, ще те взема в 18:30 да имаме повече време заедно.

Кимнах с глава и си тръгнах подушваики красивите цветя.
Прибрах се и веднага започнах да се приготвям разполагах само с 20 минути. Влязох в банята, подсуших се облякох къси дънки и широка черна блуза и незабележимо сложих спирала.

Чух звънеца и веднага отворих..

Джонатан - Е принцесо готова ли си?

Тръгнахме..

-къде отиваме сега?

Джонатан - просто искам да замълчиш и да не задаваш въпроси, погледна ме той а сърцето ми беше готово да си роди бебе от притеснение.

Джонатан- Ахх казах ли ти да не слагаш грим.

-Съжелявам.
Погледнах го с кучешката муцунка

Джонатан- добре, но за последен път те видждам така нали? Достатъчно красива си и без тези боклуци.

Ходихме на кино после се разхождахме а най накрая вечеряхме.
Реши да ме изпрати до вкъщи и започнахме да си говорим и неусетно мина времето и се узовахме пред нас.

-Чао Джонатан беше ми, много при..
Усетих топлината в устните ми.

Джонатан-От кога чакам този вълшебен момент.

Не се здържах и му върнах със същото.
Веднага след това си влязох повече от много щастлива.

Облякох пижамата и веднага затворих очите си. След, около 10 минути чух телефона си.

Джонатан - Лека нощ сладкишче. Липсваш ми

-Лека Джош, и ти ми липсваш.