Влюбена във вампир

Ревност и още нещо

Джонатан- Ще си ходим ли вече? Искам да ти обърна повече внимание.

Рик- Луал! Не трябва ли да и го кажеш, когато сте сами?

Джонатан- Не ме учи, как да се държа с гаджето си.. а ти имаш ли такова?

Рик- Не, но продължавам да си мисля, че със сигурност няма да и правя секс-намеци на публични места!

Джонатан- Кое му е публичното? Аз виждам само ня'къв ненужен хибрид пред мен.

Рик- Не забравяй, че и "гаджето ти" е същата, като мен.
Каза сгъвайки показалеца и средния си пръс, опитвайки се да направи "въздушни кавички"

Елизабет- Рик! Все още съм тук.

Рик- Съжелявам Елизабет. Наистина. Съжелявам.

Джонатан- Не се старай толкова. Няма да и направиш огромно впечатление.

Не издържах на акмосферата и леко се отръпнах на зад с цел да се махна от тях, но тихо.

Гласът в ума ми- Внимавай! Виж колко растения и малки клечици има.

И хоп-веднага след това се спънах и за мое съжаление паднах "наистина" лошо.

Рик- Добре ли си?
Нарани ли се?
Боли ли те нещо?

- Да добр...
И изведнъж бях прекъсната.

Джонатан- Какво правиш по дяволите?
Не искам да я докосваш Рик ли си,Миг ли си. Просто не я докосвай! Ясно!!

- Моля ви! Спрете!

Джонатан- Тихо принцесо. Веднага ще те заведа в нас и ще се погрижа за теб.

Рик- Да, да. Сега е принцеса а преди малко бе нещо друго за теб.

Усетих как лекия вятър гали лицето ми заедно с аромата на Джонатан минавайки покрай мен.

Джонатан- Ще те пречукам, приятел, ще те пречукам.

Постави голямата си ръка върху най-желаното място за всеки един вампир.

Рик- Остави ме, ти си побъркан. Пусни ме!

- Джонатан. Ела. Помогни ми са се изправя.

Джонатан- Идвам любима.

Взе ме на ръце и веднага ме заведе вкъщи,а Рик, като кученце търсещо стопанина си ни последва.

Джонатан- Ти не ни трябваш.
Каза докато върви

- Джонатан моля те. Просто замълчи за момент.

Гласът в ума ми- Елизабет, скъпа. Какво правиш? Защо ги държиш и двамата под напрежение.

С почти изтрита усмивка, но все още съществуваща гледах към Джонатан и Рик мислейки, как ще изглеждат като приятели. Знам,че Джош ме ревнува, но това наистина е дооста излишно след като искам и обичам само него.

Джонатан- Пристигнахме принцесо. Сега ще те сложа на дивана и ще си починеш малко, а аз има недовършена работа.

Събра черно-кафявите си вежди на едно и погледа му спря на Рик. Но той не каза нищо.

Влязохме в къщата и, както каза преди малко ме остави на дивана.

Джонатан- Нуждаеш ли се от нещо?
Знаеш, че винаги съм на среща.

-Благодаря ви и на двама адски много.
Усмихнах се.

Рик- Винаги.

Видях как Джош пое въздух, за да започне да го ругае отново и затова аз му побречих.

- Знаете ли какво?
Веднага изтрелях.

Рик- Какво?
Джонатан- Какво?

Казаха в един глас.

Имам една идея, която може би е добра.
Станах от дивана все едно нищо не се е случило.

Джонатан- Но чакай малко. Преди точно 10 минути ти не можеше да дишаш от болка, а сега просто стана ето така.

- Скъпи от много малко съм се фръцкала пред огледалото играеки в различни роли. Мисля, че е дало някакъв ефект.

Джонатан- Не го очаквах от теб.

Рик- Аз все още не те познавам, такаче... Какво си измислила.

- Много интересно нещо...
Казах с лека смразяваща усмивка и търкайки пръстите си все едно съм злодей от анимационен филм.