Влюбена във вампир

Купон + живот

Джонатан- Слушаме те любима. Малко съм уплашен от физиономията ти в момента, но целият съм в слух.

- Рик, слушаш ли ме?

Рик- Разбира се.

Джонатан- Разбира се..
Повтори с бебешки глас,но аз продължи да говоря не обръщайки му внимание.

- Дочух, че....

Рик- Дочу, чеее

-....не зная дали ще се съгласните, за това няма да ви кажа нищо.

Джонатан- Давай принцесо!

- Първо- ако ви го кажа, че кажете ли "Да"

Джонатан- Зависи от казаното.

- А ти Рик?

Рик- Не зная, може би.

-...... дочух, че Клара Бетър ще прави парти. Мислех си, че може би-хипотетично ние можем да отидем.

Джонатан- И к'во сега.. Трябва да ходя с него на купона.

Рик- Споко пич,и аз не изгарям от желание да отида с теб.

- Момчета престанете вече. Знаете ли какво?.. Останете си двамата, а аз ще отида сама. Не ми трябвате.

Джонатан- Елизабет, мога ли да поговоря с теб НАСАМЕ.
Подчерта той.

- Рик, ще ни оставиш ли за момент?

Кимна с глава и излезе от стаята.

- Какво ти става по дяволите? Не можеш ли поне заради мен да се държиш добре с него? Чувствам, че с него можем да направим нещо велико,но ти не ми позволяваш да опитам..

Джонатан- Виж Елизабет, не трябва да ти го казвам толкова директно, но наистина адски много те ревнувам от него.

-Не! Спри до тук!
Нямаш си и на представа, колко много ме нараняваш с тези проклети думи. Та аз обичам и искам само теб. Само и единствено теб. Умирам за моментите, когато ме прегърнеш и усетя как въздуха ти гали лицето ми или пък, когато сме легнали згушили се. Погледът ти. Уханието ти. Нежността ти. САМИЯТ ТИ.

Джонатан- Знам любима. Колко съм глупав. Не трябваше. Наистина, много съжелявам. Няма да се повтори.

- Обещаваш ли?

Джонатан- Обещавам!

- Рик! Влез!

Рик- Е, какво решаваме?

Джонатан- Аз съм за.

- Супер, а ти?