Странната фигура

819 26 3
                                    

Събудих се и видях, че закъснявам, бързо нахлузих широки дънки и къса бяла блуза, сложих спирала и сплетох косата си.
В бързината не погледнах телефона си, а само го отскубнах от зарядното и потеглих към училището ми.
Докато вървях си мислих за снощната целувка.

Гледна точка на Джонатан.

От много дълго време я познавам, знам всичко за нея любим цвят, любима храна, любимо животно, любимо.... абе всичко.
Много трудно ми беше, когато трябваше да я поканя, но ето успях. Най-хубавото беше, когато я целунах, когато усетих нежните и топли устни, когато видях красивата и усмивка от близо, когато видях сияиността и, а още по-хубавото, когато тя ми отвърна. Не искам да свършва тя е най хубавото нещо в живота ми.

Г.Т на Елизабет

Както казах от началото умирах за него, не мога без него. През тези 3 години нямаше вечер в която да му не споменавах името на сън не знаеки и нямаше ден в които да не мисля за него. Вечерта в която ме целуна, беше най- хубавото нещо което ми се е случвало през тези години, аз наистина съм щастлива.. Отдавна не бях изпитвала това чувство.

Неусетно зад мен се чу кола която от нея се подаваше фигура,не обърнах много внимание и продължих на пред към училището, но колата не спираше да ме следва, адски много се упаших и за мое спасение Джонатан се появи.

Джонатан- Какво правиш по дяволите махай се!

Странната фигура потегли с колата си веднага щом Джош изрече тези думи.

Джонатан-Добре ли си Лизи? Как си?

-Да добре съм спокойно, какво се случи, какъв беше този човек, защо така реагира?

Задавах много въпроси не знаеки отговора и.

Джонатан - Важното е, че си добре а другото може и да почака.

Вече бяхме пред училище и всички започнаха да ни гледат със странни и подозрителни погледни.

-И к'во сега тези заедно ли са?

-Е не, сериозно ли?

-Какво???

Имах чувството, че и автографи ще ни искат, така или иначе се докопахме до класната ми стая невредими.

Джонатан- Е принцесо до после.

-Обясни ми какъв беше този човек. Защо ме следеше?

Джонатан- Ей, няма страшно, ще ти разкажа по-късно.

Целуна ме той и след това веднага отиде в час.

Г. Т на Джонатан.
Няма как да и кажа за това. Ще ме намрази ако разбере. Побеснях след като го видях. Не знам до колко мога да крия това от нея.

Часовете свършиха и Джош реши да ме изпрати до нас, съгласих се и тръгнахме, говорихме си,смеехме се и забравих за сутрешната страшна случка.

Влюбена във вампирOù les histoires vivent. Découvrez maintenant