Влюбена във вампир

Историята ми. (Джош)

Е, дойде и моят ред да ви призная какво се случва с мен,и така нареченото ми семейство.
Всичко започна от самото начало на раждането ми, не зная как и защо, но от както се помня съм вампир, родителите ми също и вече познатият ви мой брат. Имам сестра и още един такъв.

Брат ми|Майкъл 84г.     |
               |прилича на 17|
е много приятен човек, доста силен с изразено лице и доста красиво тяло.
Като малки постоянно си играехме в гората, която Елизабет откри Брат да взима нужното количество кръв от тялото на момичето.
Той беше човекът, който ми помогна да стана като нормалните, да се владея, и да бъда психически силен.

Сестра ми
|Дженифър 82г|
|прилича на 15|
е красиво момиче с огнен характер. Много от вас ще си кажат, че не е нищо особено, но точно заради това тя си няма никого,не защото хората нея искат, а защото тя не ги допуска до себе си.
Не допуска мен, Майкъл нито пък майка ми.
Трудно, но с успех се владее пред останалите, също така много лесно взима това което иска.

А за Брат...
Не искам нищо да споменавам за него.
Той на времето не ме разбра, просто не знаех какво става с мен, не знаех къде съм, кой съм, или защо така светът ме наказва. Не знаеки как ухапах любовта на живота му. До някъде го разбирам, много ме боли от това, че тормози Елизабет. Превърна я в убиец, а и не само.

В продължение на 2 години живях само с Брат. Родителите ми също и Дженифър и Майкъл заминаха, защото трябваше да се отделят от мен и брат ми.
Бяхме много неодържими спрямо кръвта и не се отделяме един от друг, но всичко се провали. Бяхме засташени от това да разберат тайната ни, за това те се отделиха от нас.
Майка ми живя щастлив живот. Всяка сутрин се събуждахме с усмивката и, и с лъчезарното и лице.
Това се промени..
След жестока катастрофа челно в едно дърво баща ми загина, нямаше как да му помогнем. Дървен кол заседна в гърдите му, а за жалост бе много късно да го спасим.
Всеки от нас има способността да се възстановява след драскотина, счупен крак или нещо по сериозно, но дървеното чудовище поставено ли е в средата на гърдите ни, ние незнаино как се парализираме и в кратък период от време силите ни изчезват. След като жестокия ни враг уби баща ни всичко се промени. Майка ни въпреки вече умряла, но с маска на вампир изглеждаше по зле от труп. Не се хранеше, не излизаше, не бе същата която всеки един от нас я помнеше.
       3 години по-късно.

Майка ми ( Илаиза) е по-щастлива.... е поне така изглежда.
Не се тормози, храни се и все още е толкова забавна каквато бе.

Щастлив съм от този факт, че намерих любовта на вечния си живот. За съжеление стана една от нас,стана вампир който не знае какво е значението на тази дума, не знае как да набави сигурността си, не знае как и с какво да се храни. Аз съм тук,и аз ще и помогна. Ще бъда този който е до нея и който ще я подкрепя винаги за всичко.
Обичам я, много е рано да го кажа.. Все още не се познаваме добре, не зная нищо за нея, но имам чувството че я познавам по-добре от самата нея, но въпреки това.
Обичам я...