Влюбена във вампир

Откровеност

Отново бях събудена, но този път не бе от алармата ми.

Тут-тут.

- Добро утро! Как си?

- Как да съм татко, след като ме будиш толкова рано.
Промълвих насърдено.

-Ставай поспаланке.
Какво ще кажеш довечера всички да се съберем на вечеря вкъщи.

- Кои всички, тате?

- Доведи които искаш.

- Сигурен ли си?

- Защо да не съм?

- Добре тогава, а сега мога ли да си доспя?

- Добре, ще ви чакам.

           След 10 минути

Джонатан- Хайде принцесо, ставай!

Нахлу в стаята ми.

- Сериозно лиии?
Какво ви става днес бе хора?

Джонатан- Лал, не очаквах такова посрещане.

- Съжелявам скъпи. Баща ми ми звънна и довечера  сме на вечеря в къщи.

Джонатан- Защо не си купиш къща някъде?
Каза без да се замисли.

- Джош, има ли ти нещо?

Джонатан- Не принцесо, просто баща ти си взе къща след раздялата и, а майка ти води влякакви хоря тук. Предполагам,че ти не е много приятно.

- Разбира се, че не е Джош,но нямам тези пари..... адски много пари.

Замислено вдигна едната вежда, а после последва и другата.
Джонатан- Хммм, ще видим. А тогава, защо не се преместиш да живееш с баща ти.

- Аз нямам проблем да се преместя при него, но ме е страх че ще започне пак да обижда майка ми.
Както знам, че ще и направи.

Джонатан- Обиждал ли я?
Учудено зададе въпроса си.

- Когато бях при него се държеше сякъш не е баща ми. Нямаше грижите за мен, нямаше контрола, нямаше нищо..
Пускаше ме на всякъде, защото не му пукаше какво може да стане с мен. Всяка вечер си лягах и всяка сутрин се будех с най-грозни те думи които родител може да изрече. Обсъждаше майка ми каква е била и каква е станала. Няма да те лъжа и аз започнах да си мисля, че тя се е превърнала в някакво чудовище. Тогава бях най-добра приятелка със самотата. Нямах си никой. Започнах да правя проблеми в училището ми, не ходех през повечето време, защото не исках, а там всичко беше стриктно.
Чувствах се сама. Сълзите станаха част от живота ми. Сам-самичка. Болеше ме от всичко. Болеше...? Не! Извивах се от болка.,а за мое огромно съжеление мислех, че от това няма по лошо..... е имаше.
Една вечер баща ми изведнъж реши, че трябва да живея от тук на татък с майка ми.
За момент се зарадвах, но в следващия не беше така. Не исках всяка вечер тя да ме запознава с различните и...
Прибрах се в родния ми дом и за кратък период от време се сближих с мама. Разказа ми всичко. Това, че е трябвало да се раздели с баща ми поради причините, че той е хазартна личност. Не е поемал никакви грижи за мен и тем подобни неща за които не искам да се сещам.
В един не избран момент от нея ме запозна с най-великия човек, който може да съществува за мен. Ад. Приятеля и. Е бившият и приятел. Той заемаше ролята на майка и баща. Ядосвах се и на моменти бях доста разочарована, че той се грижеше за мен. Чувствах го наистина близък. В продължение на месеци бях най-щастливото дете. Е почти щастливо. Баща ми се отказа от мен. Не ми звънеше. Не ме търсеше. А имах нужда от него. Не след дълго той научи за Ад и си даде сметка, че ми не е нужен. Да но не бе прав.
Ад запълваше празнотата в мен. След месец-два усмихнати моменти тя реши да се раздели с него. Той пое по неговия път и обратното. Да но точно тук е проблема.
Мама не бе същата.
Започваше всяка вечер да излиза,да не ми обръща внимание,да ме търси само да ми се скара за нещо и удара бе по силен от предишния.
После баща ми започна да ме търси, а тя никак даже. И се появи ти любими.