Влюбена във вампир

Вечерята

Гласът в ума ми- Какво правиш момиче, едва 14:00 часа на обяд е. Стани поразходи се, виж нещо различно, нещо интересно. Не се затваряй. А да и най-важното, извини се на Джонатан за шибаното ти поведение.
Докато мозъкът ми ми говореше, а аз усърдно се стараех да не го чувам, пропя звънецът на вратата ми. Развълнувана от това, че може би да е Джонатан веднага станах от нахвърляното легло с различни мой дрехи към железната дръжка. Използвах движението на китката си и я отворих, а пъстрите ми очи веднага зърнаха Рик.

- Какво искаш? ПАК!!!

Рик- Наистина си много егоистична.

- Попитах нещо, Кашър!

Рик- Мислех си, че след като ми причини това, което съм в момента,безжизнено тяло което има способността на чувства само и единствено жажда за кръ...

- Да разбрах те. Сега може ли малко по-бързичко?

Рик-... Че заслужавам поне една нощ с теб.

- Моля.!!

Рик- Спокойно, не такава нощ. Искам да те изведа на вечеря.

- Аха. Да това вече е друго.

Гласът в ума ми- Не бъди глупава. Стой си у вас. В момента те чака момче на което му разби чувствата, а той е студенокръвен-в буквален смисъл.

- Не зная, чувствам се уморена, нямам настроение.

Рик- Чувстваш се уморена в 14:15 след обяд.
Поглежда часовника на ръката си и със събрани вежни спира погледа си върху мен.

-.. амм ( Стана наистина неловкооо)

Рик- Е чакам отговора ти.
Ще дойдеш ли с мен или ще си вечерям сам.

Гласът в ума ми- Откажи му! Кажи не!

- Да добре, в 19:20 съм готова.

Затворих вратата и отидох да си взема усвежаващ дуж.

Гласът в ума ми- Какво направи? Защо по дяволите?

- Какво ми става? Защо мозъкът ми ми говори? Дали вече полудявам???

Гласът в ума ми- Сериозно ли?

- Имам нужда от нещо,което може да ме разсее.

Гласът в ума ми- Да.. И за това реши да излезеш с човек, който го познаваш от почти 30 минути.?

- Дали направих грешка?

Гласът в ума ми- Това се опитвам да ти обясня..