Влюбена във вампир

Заслужено щастие

Гледахме се без да кажем нищо, чувствах страх да се усмихна, чувствах страх да бъда щастлива. За пръв път до сега поех риск за който даже не съм си и помисляла някога. Страх ме е! Но за съжаление това е единствения начин да бъда щастлива. Достатъчно тормоз! Достатъчно разочерование! - мислех си докато празно гледах в прозореца.
Дали е сън?
Дали ще се събудя легнала на леглото си обляна в под заради риска който поех?
Продължава да ме е страх. Живота ми от тук на татък ще се промени коренно. Без майчината ласка, без бащината подкрепа... не че някога съм ги имала. А само празния въздух, в празното сърце.. грешка не е празно. Пълно е с обичта ми към Джонатан. Повече от трудно ще ми е да създам живот без тях, но със сигурност ще се справя така, както съм и правила "сама". Не винаги помага тъжната музика и проронените сълзи. Понякога трябва да си дадеш сметка как ще се промени живота ти, ако нещо което трябва да се промени не се.

Дай си сметка, какво ще пропуснеш ако не промениш нещо от живота си. Бъди смел.
Направи нешо, от което ти ще бъдеш щастлив, не другите.

КРАЙ!

НА МОМЧЕТО, КОЕТО ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ.