Влюбена във вампир

Искам да е просто сън

Събудих се без аларма, странно никога не се е случвало. Още сънена и с почти отворени очи реших да потичам в една гора, която е наистина зловеща, но много красива със свеж въздух. Станах оправих си стаята, измих зъбите, вързах косата си и обякох черен екип.
Слезнах в кухнята изядох половин банан, пуснах си музика и игнорирах света. Запътих се към гората и неучаквано телефона ми звънна.

-А непознат номер, кой ли е?

Плъзнах пръста си по екрана и зачаках отсрещния човек да проговори.

-Ало. Елизабет?

-да аз съм, кой се обажда?

-любовта на живота ти.

-Аха, а любовта на живота ми има ли си име?

-Да, но е в тайна.

-Джонатан не си прави шегички с мен!

-Какво? Но как ме позна?

-Любовта е една, не може да се сбърка с някоя друга.

Джонатан -Оо, миличката ми.

- Как ми намери номера по дяволите?

Джонатан -Не задавай въпроси красавице важното е, че го имам.

-Да, да.. Е какво правиш?

Джонатан - Ами нищо, свърших някой неща и ми остава още някои да свърша.

-Така ли? Какви например??

Веднага започнаха да ми минават през главата какви ли не мисли за някое момиче или че се подиграва с мен.

Джонатан- Миличка бързам, по-късно ще се чуем. Липсваш ми

-Чакай, и "ти ми лип...

Чух как той затвори телефона а съмненията и мислите се увеличаваха все повече и повече.

Вече бях в гората и започнах да тичам стараеки се да не мисля за каквото и да било.
Слушах музика, мечтаех и наистина изолирах всичко около мен.
Бяхме само аз и природата.
Тичах около час и половина обикаляйки всяко едно дръвче и пипайки всяко едно листенце паднало на зямята. Отидох до чешмичката пийнах вода и седнах на тревата след около 2минути спокойствие и дишане да чист въздух чух някой да вика за помощ, реших че е от музиката ми, защото не я бях изключила или е от това, че изтрещявам. Не толкова исплашена продължих със същата процедура от преди малко,но пак бе нарушена от викове и крещене за помощ, вече адски уплашена и знаеща, че това не са от признаците ми на лудост започнах да следвам писаците. Вървях може би 10 минути, когато всичко замлъкна. Стигнах до изоставена къща с много счупени прозорци, и стана още по-зловещо. Когато се приближих към къщата видях паднало момиче а зад нея стоящ мъж окървавен по устата. Извиках с цяло гърло а тайнствения мъж обърна главата си към мен и уплашена започнах да бягам.
Чудовището ме настигна зграпчи ме и насилствено ме заведе в изоставената съборетина завърза ръцете ми, взе ми телефона и заключи вратата. Виках за помощ, но никой не ме чуваше, плачех но никой не дойде.